Крис Картър - Един по един

Калифорнийски дъбове хвърляха сянка на улицата, когато Хънтър зави по Лома Виста Драйв откъм Западна осма улица в Лонг Бийч. Къщата, която търсеха, се намираше в края на улицата. Беше построена навътре от тротоара и имаше бледожълта фасада, която красиво контрастираше на бялата врата и рамките на прозорците. Ниска ограда от ковано желязо опасваше имота. Отпред имаше добре поддържана морава. Тясната алея вляво водеше до гараж за една кола в задната част на къщата. Портата беше отворена. Пред гаража беше паркирана синя тойота матрикс. Регистрационният номер съвпадаше с този, който имаха за колата на Кристина Стивънсън.

Според изследователския екип Кристина беше излязла от редакцията на „Ел Ей Таймс“ в четвъртък вечерта. Взела си почивни дни в петък и събота, но очаквали да я видят в неделя. Тя не отишла на работа, но това не било изненадващо. Репортерите често изчезвали за няколко дни в зависимост от историята, върху която работели.

Хънтър спря на улицата, точно пред къщата. В понеделник следобед там беше тихо. Нямаше деца, които да играят. Никой не се грижеше за градината или моравата си, нито седеше на верандата, наслаждавайки се на деня.

Детективите влязоха в двора. Хънтър почука и после натисна дръжката на предната врата, която обаче беше заключена. Двата прозореца отпред също бяха залостени и завесите — дръпнати.

Гарсия се приближи до синята тойота. Надяна ръкавици и пробва вратите на колата и после вратата на гаража. Всички бяха заключени.

— Всичко отпред е заключено — каза Робърт, който отиде при Карлос. — Завесите са дръпнати.

— Същото е и от тази страна на къщата — отвърна Гарсия. — Колата и гаражът също са заключени. Но тя явно се е върнала в дома си в четвъртък вечерта, след като е излязла от редакцията на вестника.

Двамата тръгнаха към задната страна на къщата. Оградата вдясно от гаража не беше само за украса като онази отпред, а от солидно дърво и с висока два и половина метра, яка врата. Хънтър натисна дръжката, която изщрака и се отвори.

— Това не е добър знак — отбеляза Карлос.

Влязоха в голям вътрешен двор, където имаше правоъгълен плувен басейн. От едната страна бяха наредени четири шезлонга. Под малък навес в северния край на двора имаше скара за месо. Къщата се намираше вдясно от тях. Цялата задна фасада беше остъклена. Две плъзгащи се врати водеха към къщата. През едната се влизаше в дневната, а през другата — в спалнята. Втората врата беше широко отворена. Детективите се отправиха към нея и в същия миг от изток повя силен вятър. Завесата на цветя се развя и те видяха какво има в стаята. Двамата спряха и се спогледаха.

— Ще се обадя на криминалистите — каза Карлос и извади телефона си.

Къщата на Кристина Стивънсън беше просторна, по-голяма от повечето в тази част на града, но в момента Майк Бриндъл и екипът му бяха съсредоточили усилията си да обработват спалнята.

Стаята беше голяма и удобна, пълна с момичешки неща — от розовата тоалетка до плюшените играчки, но имаше такъв вид, сякаш през нея беше преминал ураган. Играчките и възглавниците бяха разпръснати на пода. Завивките бяха смъкнати наполовина, сякаш някой ги бе сграбчил с две ръце и ги беше дръпнал от леглото. Самото легло беше разместено и таблата беше изкривена. Лампата на нощното шкафче беше разбита на десетки парченца на пода. До нощното шкафче се беше търкулнала бутилка шампанско „Дом Руинар 1998“. Газираната течност се беше изляла на пода. Една част беше попила в дъсчения под, а останалата се беше изпарила, оставяйки малка локва до гърлото на бутилката. На няколко сантиметра лежеше чаша за шампанско.

Розовата тоалетка имаше такъв вид, сякаш някой я беше ритнал в пристъп на ярост. Парфюмите и шишенцата с препарати за коса бяха съборени на пода, заедно с МП3 музикална система, сешоар и различни гримове. Огледалото на тоалетката беше напукано. Въпреки че все още не бяха забелязали кръв, беше пределно ясно, че в стаята е имало борба.

За криминалистите местопрестъпление, където е имало борба, е като да улучат шестица от тотото. Борбата означава, че жертвата се е съпротивлявала и е отвръщала на ударите по някакъв начин. Дори ако нападателят е бил подготвен, когато във вените на жертвата текат реки от адреналин, никой не може да предвиди колко дълга или напрегната ще бъде борбата. След борбата винаги остават веществени доказателства — влакна от дрехи, фоликули на косми и мигли. Ударът в нощното шкафче или тоалетката създава микроскопична резка, невидима за невъоръженото око, но оставя следа от кръв и кожа и следователно ДНК. Колкото и иронично да звучи, от гледна точка на криминалистите борбата беше страхотно нещо.