Крис Картър - Един по един

До стената бяха натрупани дървени щайги на няколко метра от колата. Входът на паркинга беше отцепен от полицията на Санта Моника с жълта лента за ограждане на местопрестъпление. Пред лентата се беше събрала тълпа и въпреки че от мястото, където стояха, не се виждате нищо, никой не беше готов да отстъпи нито сантиметър. Някои дори пиеха кафе от термоси, докато чакаха.

Хънтър и Гарсия спряха пред сградата до трите полицейски коли и микробуса на криминалистите и после бавно си проправиха път през тълпата.

Когато стигнаха до жълтата лента и Хънтър заговори с двама полицаи, които пазеха входа на паркинга, висок, слаб и жилав мъж, облечен с черен анцуг с качулка и тъмносини джинси, привлече вниманието на Карлос. Мъжът стоеше най-отзад в тълпата и беше пъхнал ръце в джобовете си. За разлика от напрегнатите и развълнувани хора, той стоеше спокойно и отпуснато. Очите му се спряха на Гарсия за миг и после мъжът отмести поглед.

— Детектив Санчес е ей там — каза по-възрастният полицай и посочи нисък и пълен човек, който разговаряше с единия криминалист. Беше висок метър шейсет и пет и бе хванал ръце зад гърба си като погребален агент, който наблюдава погребение. И във външния му вид имаше нещо траурно — черен костюм с два-три сантиметра бели маншети, подаващи се от ръкавите, лъснати черни обувки и черна вратовръзка. Косата му беше тъмнокестенява, сресана назад и пригладена с гел в стил Дракула. Мустаците му се извиваха като конска подкова.

— Детектив Хънтър? — попита Санчес, когато забеляза двамата новодошли.

Робърт се ръкува с него и представи партньора си.

— Това е Томас Уеб — каза Санчес и кимна към криминалиста, с когото разговаряше. Уеб беше шест-седем сантиметра по-висок от Санчес и няколко килограма по-слаб. Екипът от криминалисти вече прибираше нещата си и се готвеше да си тръгне.

Санчес нямаше вид на човек, който си губи времето и бъбри празни приказки. Щом всички се запознаха, той бръкна в джоба си и извади тефтерчето си.

— Е, нека да кажа какво знаем — обърна се той към Хънтър и Гарсия. — В 8:52 часа диспечерът е получил обаждане от някой си господин Андрюс. — Санчес посочи червения форд фюжън. — Собственикът на онази кола. Той е счетоводител и има офис на втория етаж на тази сграда. Мястото е почти празно, както бихте предположили от множеството обяви на агенцията за недвижими имоти отпред. Една застрахователна компания заемаше целия първи етаж, но преди шест месеца фалираха. Единственият друг наемател в сградата е еднолична търговска фирма за надзор на качеството на втория етаж. Още не сме установили контакт с него — Санчес млъкна, може би очакваше забележка от Хънтър или Гарсия, но те не казаха нищо. — Все едно, на този адрес беше изпратена патрулна кола. Когато дошли тук, полицаите намерили трупа на бяла жена на земята ей там, до щайгите. — Той посочи мястото. — Трудно може да се определи възрастта й, някъде между двайсет и четирийсет години.

— Трупът беше закаран в Института по съдебна медицина преди около час — обади се криминалистът, поглеждайки часовника си. — За съжаление ще трябва да се задоволите само със снимките. — Той се огледа наоколо. — Но това не е местопрестъплението. Ако наистина е убийство, тя със сигурност не е била убита тук.

Санчес погледна Хънтър и Гарсия и продължи:

— Господин Андрюс паркирал колата си на обичайното място и когато слязъл, забелязал тялото на земята. Отначало помислил, че вероятно е някой бездомник, въпреки че не бил виждал бездомен човек да спи там. Приближил се да види по-добре и после се уплашил. Веднага се обадил за помощ. Кълне се, че не е докосвал нищо.

— Къде е той? — попита Робърт.

— Горе в кабинета си. При него има полицай. Може да го разпитате, ако искате.

— Цялото тяло беше жестоко обезобразено от стотици подутини с различна големина — обясни криминалистът. — Възпаления и отоци, вероятно причинени от ужилвания на оси, по-точно тарантулови оси.

Хънтър и Гарсия не казаха нищо.

— Извадихме три оси от устата й — добави криминалистът и им показа малък, кръгъл пластмасов контейнер с три мъртви тарантулови оси вътре. — Едната се беше заклещила в гърлото й.

— Беше ли облечена? — попита Карлос.

— Не напълно. Само по бельо, лилаво на цвят, дантелено.

— Открихте ли някакви лични вещи?

— Не, нищо. Вече проверихме контейнера за отпадъци. Празен е. Както каза детектив Санчес, сградата е почти необитаема.

— Щом сте успели да идентифицирате подутините по тялото й, предполагам, че тялото не е било подуто — каза Робърт.