Крис Картър - Един по един

Криминалист с бял гащеризон с качулка от тайвек снимаше отпечатъци от стъклена врата, която Хънтър и Гарсия бяха намерили широко отворена. Втори криминалист бавно обикаляше стаята, поставяше етикети и снимаше всеки предмет. Майк Бриндъл обработваше леглото и площта около него.

Двамата детективи също бяха с гащеризони с качулки и сега оглеждаха дневната. Тя беше обзаведена приятно. Мебелите бяха елегантни и скъпи. В южния край на помещението имаше добре оборудвана кухня. Вдясно от предната врата бяха наредени три портрета до дълбока купа с изкуствени плодове върху стилно черно шкафче.

Дневната и кухнята бяха идеално подредени. Всичко беше на мястото си. Борбата беше станала само в спалнята.

Бяха намерили чантата на Кристина Стивънсън на пода до шкафчето. Портмонето й беше там, заедно с шофьорската книжка, кредитните карти, ключове за колата и мобилния телефон, чиято батерия се беше изтощила.

Гарсия оглеждаше кухнята, когато смартфонът му изпиука.

— Имаме данните на госпожица Стивънсън — съобщи той, докато проверяваше електронната си поща.

Хънтър се беше втренчил в трите снимки на шкафчето. Едната беше на Кристина, която седеше на някакъв плаж. На втората се усмихваше жена с добродушно лице, изразителни сини очи и пълни устни. Кристина определено беше наследила очите на майка си, правилния нос, високите скули и малката бенка. Жената на снимката имаше почти същата. Последната показваше Кристина с черно-синя коктейлна рокля за коктейли. Държеше чаша шампанско и разговаряше с група елегантно облечени хора.

— С какво разполагаме? — попита Робърт, обръщайки се към партньора си.

— Добре. Ще пропусна онова, което вече знаем. Кристина Стивънсън е родена в Лос Анджелис. Израснала е в Нортридж, където е живяла с майка си Андрея. Няма братя или сестри. Баща й е неизвестен и според доклада Кристина не е имала законен втори баща. Майка й не се е омъжила. Учила е в гимназията в Гранада Хилс и, изглежда, е била добра ученичка — добри оценки, никога не е имала неприятности. Била е мажоретка от втората до последната си година в гимназията. — Карлос превъртя надолу съобщението на телефона си. — Майка й починала от мозъчен аневризъм преди седем години, в същия ден, когато Кристина се е дипломирала със специалност журналистика от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Погледът на Хънтър инстинктивно се насочи към снимката на усмихнатата жена на шкафчето.

— Смъртта на майка й, изглежда, я хвърлила в дълбока депресия — продължи Гарсия, — защото цяла година няма нищо за Кристина. След това я взели на стаж в „Ел Ей Таймс“ и оттогава е работила във вестника.

— Винаги ли е била в развлекателната секция? — попита Хънтър.

— Не. Четири години я прехвърляли от секция на секция — градски новини, международни, политика, икономика, текущи събития, престъпност, дори спорт. Започнала е да води самостоятелна рубрика преди две години. Не се е омъжвала. Няма деца. Не се споменава и за приятел. Няма данни да е употребявала наркотици. Все още проверяват финансовото й състояние, но ипотеката на тази къща е почти изплатена. Кристина е получавала много добра заплата от вестника. Вчера, в неделния брой на „Ел Ей Таймс“, е публикувана голяма статия. Вероятно репортажът, за който говореше Емилио.

— За какво е била статията?

Гарсия превъртя надолу още малко и на лицето му се изписа изненада.

— Чуй това. Сензационна новина за холивудска знаменитост, която се чукала с учителя на детето си, докато съпругът й, също звезда, не бил в града и снимал последните епизоди на телевизионния сериал, в който участва. Статията е на първа страница на развлекателната притурка, със значителна „реклама“ на първа страница на вестника. — Карлос прибра смартфона си. — Поправи ме, ако греша, но подобна статия би ти създала куп нови врагове. Такива, каквито разбиват бракове и съсипват живота на хората.

— Коя е звездата?

Преди Гарсия да отговори, Майк Бриндъл подаде глава през вратата на дневната.

— Робърт, Карлос, елате да видите нещо.

Настроението в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР беше приповдигнато. Всички в помещението си разменяха усмивки и поздравления. Дори директорът на филиала на ФБР в Лос Анджелис беше повикал Мишел Кели, за да изрази задоволството си. Той имаше две малки дъщери и не искаше дори да си помисли какво би направил, ако някоя от тях станеше жертва на педофил по интернет.

Мишел седна пред компютъра си и извади на екрана досието с разследването на Боби. Щракна с десния бутон на мишката върху празното квадратче в горния десен ъгъл на първа страница, където пишеше фото файл и избра „Добави“ от менюто. Хари Милс вече й беше прехвърлил в главния компютър на ФБР серия снимки, направени след ареста на Боби. Мишел избра една и щракна на „Добави“. След това постави курсора върху полето „име“. Истинското име на Боби беше — Грегъри Бърк.