Крис Картър - Един по един

За разлика от повечето други главни редактори на секции в „Ел Ей Таймс“ Памела нямаше кабинет. Не искаше и да има и предпочиташе да седи сред репортерите, оживлението и шума в голямото помещение.

Тя погледна часовника на стената.

— По дяволите, той има по-малко от двайсет минути, за да ми донесе статията си. Ако отново закъснее, ще го уволня. Писна ми от щуротиите му.

— Виж ти — възкликна репортерът Педро, чието бюро беше срещу нейното, и се намръщи на компютърния си екран. — Пам, Кристина работи ли допълнително като актриса?

Памела го погледна така, сякаш беше превъртял.

— Какви ги hablando, muchacho 4 4 Бръщолевиш, момче (исп.) — Б.пр. ? — Като шега между двамата тя беше свикнала да говори на испано-английски с Педро.

— Ела да видиш нещо — извика той. Беше сериозен.

Памела стана и се приближи до бюрото му.

— Проверявах някои неща в интернет, когато попаднах на тази статия — обясни Педро и посочи екрана.

Краткият репортаж беше озаглавен „Реалност или измама?“, но не заглавието привлече вниманието на Памела, а малката снимка под него — жена, която лежи в стъклен контейнер, докато около тялото й кръжат стотици много страшни черни насекоми. Въпреки лошото качество на снимката лицето се виждаше ясно, включително малката черна бенка.

Памела почувства, че кръвта й се смразява. Докато четеше статията, естествено бледото й лице напълно загуби цвета си.

За нея нямаше съмнение, че жената на снимката е Кристина Стивънсън.

И че каквото и да беше това, не е измама.

Хънтър се събуди в пет и петнайсет сутринта с главоболие, което би вдигнало и мъртвец от гроба. Той седна в леглото в тъмната си спалня и замаяно се втренчи в празната стена пред него, сякаш ако я гледаше достатъчно дълго и съсредоточено, стената като по магия щеше да започне да отговаря на въпросите, които го измъчваха.

Естествено, не стана така.

Робърт положи усилия да престане да мисли, преди мозъкът му да се размекне напълно. Той се приготви и отиде в денонощната фитнес зала, която се намираше само на три преки от дома му. Интензивните физически упражнения винаги проясняваха главата му.

Два часа по-късно, след като си взе горещ душ, тръгна към Главното управление на полицията.

Гарсия току-що беше пристигнал, когато Хънтър влезе в кабинета им. Няколко секунди по-късно дойде и капитан Барбара Блейк.

— Подгответе се — обяви тя, след като остави вратата да се затръшне зад нея. — Забавилата се буря най-после е тук.

— Буря? — намръщи се Карлос.

— Бурята от лайна — отговори Барбара и хвърли на бюрото му сутрешния брой на вестник „Ел Ей Таймс“. Горната половина на първата страница беше заета от серия малки снимки на Кристина Стивънсън, докато лежи в стъкления ковчег. Бяха наредени в хронологична последователност. Първите три показваха ужасеното й и объркано лице по време на различни етапи на гласуването — ИЗЯДЕНА — 211, след това 745 и накрая 1000. Следващите две я показваха заедно с тарантуловите оси в стъкления контейнер. Лицето й и на двете снимки беше изкривено и деформирано от мъчителна болка.

Последната снимка я показваше с неподвижен и студен втренчен поглед. Тялото й беше осеяно с червени подутини и черни оси, а устните й бяха подпухнали и кървяха.

Осите я бяха жилили до смърт.

Заглавието над снимките гласеше:

„МРЕЖА НА СМЪРТТА. УБИЕЦ ПРЕДАВА НА ЖИВО ОНЛАЙН ВАРВАРСКА ЕКЗЕКУЦИЯ.“

Карлос започна да чете статията, която потвърждаваше, че предаването е изглеждало автентично и не е било измама, и описваше какво се е случило, но не с големи подробности. Не се споменаваше, че трупът на Кристина е открит.

Робърт се облегна на бюрото си. Написаното във вестника, изглежда, не го интересуваше.

— Мислех, че ФБР са ви казали, че видеото е свалено от интернет — рече капитан Блейк. — Как са се сдобили с него, по дяволите?

— Не е свалено от интернет — отвърна Хънтър. — Само извън достъпа на повечето хора. Но щом нещо се появи в интернет, то остава там. Дори ако повечето хора не могат да го намерят. „Ел Ей Таймс“ има достатъчно възможности и служители, които да открият видеото.

В стаята започна да става задушно. Барбара се приближи до единствения прозорец и го отвори.

— Засега това е единственият вестник, който е публикувал историята — раздразнено каза. — Но в пресотдела вече са постъпили куп обаждания — от местни до национални и чуждестранни вестници. Лавината от лайна скоро ще се отприщи.