Крис Картър - Един по един

Робърт остави доклада и потърка очи. Засега нищо нямаше смисъл. Както беше казала Мишел Кели, стигаха до задънена улица. И в отдел „Изчезнали лица“ все още не бяха открили съвпадение за жената.

Погледът му се отправи към таблото със снимките и се спря на разпечатката на кадър, заснет в първите етапи на предаването. Тогава съдбата на жената още не беше решена. Тя лежеше в стъкления ковчег, вцепенена и объркана, и се молеше за чудо. На лицето й все още беше изписана надежда. ПОГРЕБАНА имаше 325 гласа, а ИЗЯДЕНА — 388.

Карлос най-после остави списъка с абревиатурите и го сложи на бюрото си, когато телефонът му иззвъня.

— Детектив Гарсия, специален отдел „Убийства“ — каза той.

— Детектив, обажда се Емилио Мендоса. — Последва кратко мълчание. — Жената на снимката, която ми даде… Сетих се къде съм я виждал. Гледам я в момента.

Мишел Кели и Майкъл Милс бяха преговорили стотина пъти всяка стъпка на операцията по залавянето на „Боби“, педофила в интернет, и все пак знаеха, че има един милион вероятности нещо да се обърка. Само се молеха всичко да мине гладко.

Освен това Мишел гореше от желание да приключи с това разследване на ФБР, защото двете убийства онлайн бяха започнали да я обсебват. Безпокоеше я арогантността на убиеца. Тя искаше да вложи всичките си усилия в случая на лосанджелиската полиция.

„Луси“, ученичката, за която се представяше Мишел по интернет, седеше на пейка във Венис Бийч и гледаше парка със скейтърите, когато „Боби“ се приближи зад нея.

— Луси? — предпазливо попита той, макар че вече знаеше отговора, защото от двайсетина минути наблюдаваше от разстояние. Тя се обърна и го погледна. На лицето й се изписа смущение.

— Аз съм, Боби.

В действителност Луси беше Софи Брук, двайсет и една годишна актриса от Източен Лос Анджелис, която ФБР бяха използвали в три предишни случая. Тя беше отлична актриса, но за ФБР истинската й дарба беше, че има вида, тялото, гласа и кожата на тийнейджърка. Облечена в подходящи дрехи, тя безпроблемно минаваше за тринайсетгодишна ученичка. И точно тази снимка беше изпратила Мишел Кели на Боби по интернет — мила и наивна Софи, облечена като Луси, ученичката от стаята за чат, и Боби се хвана на въдицата.

Тази сутрин обаче те не трябваше да полагат големи усилия, за да превърнат Софи в тринайсетгодишна, защото всяко момиче на тази възраст, което се опитва да впечатли по-голямо „момче“, би се постарало да изглежда по-зряло. Бяха я облекли в синя джинсова пола, ниски обувки като на балерина, модна бяла блуза и късо джинсово яке. Русата й коса беше разпусната и падаше на раменете. Беше си сложила лек грим, характерен за момиче, което се опитва да изглежда по-голямо.

Софи беше обучавана за тази роля няколко седмици и дори премина интензивен курс по самоотбрана с инструктор от ФБР. В десния джоб на якето си носеше малък флакон с лютив спрей за всеки случай.

Агентите забелязаха Боби веднага щом той тръгна по Ийст Маркет Стрийт по посока на парка със скейтърите. Беше с тъмносиня качулка на главата, сини джинси, бели маратонки „Найки“ и носеше червена раница. Странното беше, че Луси беше облечена като по-голяма, а Боби — като по-млад.

Всички движения на Боби се заснемаха от камера, поставена на стратегическо място на върха на една от рампите за скейтъри, и всяка негова дума се записваше от подслушвателното устройство, което Луси носеше под блузата си. Агентът под прикритие се преструваше, че играе на топка с кучето си на плажа, докато наблюдаваше Боби от безопасно разстояние.

Изненадата на Луси беше престорена. Двете с Мишел бяха репетирали сценария десетки пъти.

„Не забравяй, че го мислиш за двайсет и една годишен. Когато го видиш, стъписай се. Направи се на обидена, че той те е излъгал. Разсърди се, че е злоупотребил с доверието ти.“

— Брей — широко се усмихна Боби и свали качулката си. — Още по-хубава си на живо. Виж ти, изглеждаш изумително.

— Боклук — отбеляза Хари от наблюдателния си пост в началото на Ийст Маркет Стрийт.

Очите на Луси се насълзиха.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Аз съм, Боби.

Боби беше на трийсет и пет години, с къса руса коса, четвъртита челюст, мъжествени устни, голям нос и подкупващи сини очи. Съвсем не изглеждаше зле. Вероятно нямаше проблем да привлече вниманието на жените. Проблемът беше, че предпочита малки момиченца.

Той седна на пейката.

Луси се отдръпна.

— Птичето е в гнездото — каза Хари по микрофона. — Може да го приберем.