Крис Картър - Един по един

— И десет — каза лекарят, изтръгвайки го от транса. Той запуши носа на мъжа, за да не излиза въздухът, пое си дълбоко дъх и го издиша в устата на пострадалия в продължение на две секунди. Очите му бяха приковани в гърдите на човека, които леко се повдигнаха, показвайки, че в тях е вкаран достатъчно въздух. Лекарят повтори процедурата още два пъти.

Човекът все още не дишаше самостоятелно.

— Този път направи трийсет компресии — каза лекарят.

В далечината се чуха сирени.

— На две и половина минути са — отбеляза Гарсия и отново започна да прави сърдечен масаж.

Лекарят го погледна.

— Ченге съм и мога да преценя.

Когато Карлос направи трийсет компресии на гърдите, лекарят вкара още два пъти въздух през устата на мъжа, който обаче не започна да диша.

Двамата повториха процеса още два пъти и после чуха шум, когато линейката мина по тревата и покрай дърветата, за да стигне до тях.

— Ние ще го поемем — каза медикът и коленичи до главата на пострадалия.

Гарсия отдръпна ръце от гърдите на мъжа. Въпреки че по природа беше спокоен човек, беше разтревожен.

— Ти се справи добре — каза лекарят. — Направихме всичко възможно при дадените обстоятелства. Никой не би могъл да направи повече.

Карлос не откъсваше очи от мъжа, докато медиците слагаха кислородна маска на лицето му.

— Трябва да му направим електрошок — каза единият.

— Изпускаме го.

Очите на Ана се напълниха със сълзи.

— Господи!

Гарсия я прегърна. Медиците изнесоха преносим дефибрилатор.

— Дръпнете се — извика единият и после изпрати контролиран, двеста джаула електрошок в гърдите на мъжа.

Нищо.

Медикът увеличи енергията на триста джаула и отново изпрати електрошок.

Пак нищо.

Триста и шейсет джаула.

Мъжът не помръдна.

Двамата медици се спогледаха. Нямаше какво друго да направят. Усилията на всички бяха напразни.

Ана притисна лице до гърдите на Карлос и се разрида, докато той се бореше с огромната вина, която го завладя.

— Всичко наред ли е? — попита Хънтър, когато на другата сутрин влезе в кабинета им и веднага забеляза, че нещо измъчва партньора му.

Гарсия му разказа какво се е случило в парка предишния ден.

— Съжалявам, че Ана е трябвало да види това — каза Робърт.

— Напоследък смъртта сякаш ме преследва навсякъде и не мога да направя нищо, за да помогна на тези хора.

— От онова, което ми разказа, ти си направил всичко възможно вчера, Карлос, и знаеш, че правим всичко възможно в разследването. — Хънтър се подпря на ръба на бюрото си. — Именно това иска убиецът. Ако позволим да ни завладее отчаяние, тогава ще започнем да правим грешки и да не виждаме разни неща.

Гарсия си пое дълбоко дъх и въздъхна.

— Да, знам. Само съм малко изнервен от цялата история вчера. Мислех, че ще успея да спася онзи човек и ми се иска Ана да не го беше видяла как умира. — Той стана и се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. — Слизам долу до автомата. — Провери колко монети има в джоба си. — Нуждая се от напитка, зареждаща с енергия. Ти искаш ли?

Робърт поклати глава.

— Не, благодаря.

Гарсия кимна, прибра монетите в джоба си и излезе от кабинета.

Двайсет минути по-късно Хънтър и Гарсия получиха два доклада. Първият беше разпечатка на всички входящи и изходящи разговори на мобилния телефон на Кевин Лий Паркър през последните две седмици. Нямаше нищо необичайно. Всички разговори бяха или със съпругата му, или с Емилио. Както беше казал Емилио, Кевин не бе водил активен социален живот.

Вторият доклад беше за вероятното значение на ВШУ, трите букви, които се бяха появили в горния ляв ъгъл на екрана по време на второто предаване на живо. Беше разделен на пет категории — Информационни технологии (26 справки), Военни и правителство (22 справки), Наука и медицина (32 справки), Организации, училища и други (24 справки) и Бизнес и финанси (18 справки).

Те дълго ги четоха и обмисляха.

— Някое от тях говори ли ти нещо? — попита накрая Гарсия.

Хънтър бавно поклати глава, докато за стотен път четеше списъка с абревиатурите. Нищо не изглеждаше свързано със случая.

Карлос се намръщи, докато четеше първите две справки в категорията „Организации, училища и други“. Той прелисти страницата и погледна справките в категорията Военни и правителство.

— В нищо не виждам смисъл. Това е пълно безумие.

В забележка в края на доклада пишеше, че не е открито нищо за ВШУ 678 или 678 ВШУ. Бяха опитали всичко, дори бяха въвели цифрите като координати на географската карта. 6,78 се оказа място на югозапад от Шри Ланка, в Лакадивско море, а 67,8 също беше във вода на няколко километра от Норвегия в Норвежко море.