Крис Картър - Един по един

Робърт кимна и се облегна назад на стола си.

— Израснал е в Уестлейк, където е ходил на училище. Оценките му са били средни, нито отлични, нито слаби. Не е учил в университет. Работил е на няколко места — сервитьор, служител в супермаркет, чиновник в склад… — Карлос махна с ръка, показвайки, че списъкът е дълъг. — Започнал работа в магазина за игри „Следващо поколение“ в Хайд Парк преди пет години и две години по-късно станал управител. Оженил се за Анита горе-долу по същото време. Били гаджета от пет години. Дъщеря му Лилия е родена преди шест месеца. — Гарсия се прокашля, когато си спомни за бебето в ръцете на майката. — Освен това, изглежда, е бил много внимателен човек. Както разбрахме, имал е болно сърце — митрална стеноза. Бил е съвестен и се е пазел. Не е правел изморителна гимнастика, не е пушел и очевидно не е употребявал наркотици. Бил е участник в програма на здравеопазването, но изглежда не е било нещо особено. Пак е трябвало да дава малко повече пари, когато ходи на лекар. И затова през последните пет години е ходил на кардиолог само два пъти — при доктор Мел Гудинг. Кабинетът му е в Саут Робъртсън. Може да отидем утре.

Хънтър кимна.

— Както каза Емилио, Кевин не е имал много приятели. Животът му бил съсредоточен около семейството и работата му. Емилио е бил най-добрият му приятел. — Гарсия прелисти страница от доклада и продължи: — До утре сутринта трябва да получим извлечение от последните му банкови трансакции. Все още нямаме информация за мобилния му телефон или интернет доставчика му, но да се надяваме, че ще получим нещо до един-два дни.

— Някакви новини за автобуса?

Той кимна.

— Кевин обикновено е пътувал с автобус 207, който се движи от Атенс до Холивуд. В понеделник вечерта по този маршрут са карали шест шофьори. Имам имената им. Четирима са на работа тази вечер. Другите двама ще бъдат на смяна утре сутринта. — Погледна часовника си и даде доклада на Робърт. — Но може да отидем в депото след час и нещо и да говорим с четиримата шофьори, които са на работа там тази вечер, и да проверим дали някой от тях е забелязал Кевин в автобуса си в понеделник вечерта.

Хънтър стана от стола.

— Да тръгваме.

Преди да стигне до вратата мобилният му телефон иззвъня. Погледна екранчето — беше непознат номер.

— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“.

— Здравей, детектив Хънтър — каза непознатият със същия дрезгав глас и спокоен тон като преди два дни.

Начинът, по който Робърт погледна партньора си, направи излишни думите.

— Не може да бъде — рече Гарсия, върна се при бюрото си и за секунди се свърза с Оперативния отдел. — Искам да проследите разговора до мобилния телефон на детектив Робърт Хънтър в момента — Той им каза номера.

— Откъде взе номера ми? — попита Хънтър и натисна бутона на високоговорителя, за да може да слуша и Карлос.

Мъжът се изсмя.

— Информация, информация, детектив Хънтър. Всичко е някъде там. Трябва само да знаеш как да го вземеш. Но познай! — Явно беше в добро настроение.

— Обаждаш се да ми кажеш името и адреса си ли? — попита Робърт.

Този път непознатият се изсмя още по-доволен.

— Не съвсем, но имам нещо за теб.

Хънтър зачака.

— Любимият ти уебсайт отново е онлайн.

Робърт незабавно погледна телефона на бюрото си. Знаеше, че Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“ все още проследява прословутия IP адрес. Ако уебсайтът отново беше онлайн, Бакстър сигурно го бе засякъл. Лампичките на телефона на бюрото обаче не проблесваха. Нямаше обаждания.

Хънтър тръгна към компютъра си и отвори на екрана интернет търсачката. Помнеше IP адреса. Написа го в лентата и натисна ENTER.

„ГРЕШКА 404 — СТРАНИЦАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНА.“

Робърт се намръщи.

— Този път реших да направя нещо малко по-различно, детектив — каза мъжът по телефона. — Ти не беше забавен първия път и отказваше да избереш, докато аз не избрах огън. И дори тогава се опита да ме измамиш. Това не ми хареса много. Затова се замислих. Вече няма да избираш. Реших да разширя нещата. — Последва кратко, изпълнено с напрежение мълчание. — Гледал ли си някое от телевизионните риалити предавания, където публиката трябва да гласува кой участник харесва най-много?

Хънтър се напрегна.

— Детектив? — настоя мъжът.

— Не съм ги гледал.

— Но знаеш, че такива предавания съществуват, нали? Хайде, детектив, мислех, че си информиран човек.

Робърт не отговори.

— Е, реших, че ще бъде много забавно, ако превърна това в уеб шоу.