Крис Картър - Един по един

Двамата детективи знаеха, че това е вярно. В Америка всеки пълнолетен човек имаше право да изчезне, ако иска. Може би не желаеше да вижда съпругата или съпруга си един-два дни. Или се нуждаеше да си почине от всичко. Това беше лична привилегия. Протоколът в калифорнийския отдел „Изчезнали лица“ диктуваше, че трябва да изчакат между двайсет и четири и четирийсет и осем часа, преди да заведат сигнал за изчезване на човек, навършил осемнайсет години.

Хънтър си записа още неща.

— С кола ли ходи на работа Кевин?

— Не, взима автобус.

— Като семейство имате ли финансови проблеми? — попита Карлос.

— Финансови?

— Проблеми с парите — поясни Гарсия.

Анита енергично поклати глава.

— Не. Плащаме всичко навреме. На никого не дължим пари.

— А Кевин? — настоя Карлос. — Играеше ли хазарт? — Той забеляза озадачения й поглед и отново поясни, преди тя да попита: — Залагаше ли? Apuesta? Залагаше ли на коне, на покер по интернет или на нещо друго?

Жената направи такава гримаса, сякаш Гарсия беше обидил цялото й семейство.

— Не. Кевин е добър човек. Добър баща. Добър съпруг. Ходим на църква всяка неделя. — Тя посочи картината на Исус на стената. — Кевин харесва видеоигри, в които се стреля по чудовища. Бум, бум, бум. — Тя сви палеца и показалеца си, за да покаже въображаем пистолет. — Стреля по войници във война. Но не залагания. El no apuesta 2 2 Той не залага (исп.) — Б.пр. . Само обича да играе. Спестяваме всички пари, които можем — за Лилия. — Тя погледна дъщеря си, която щастливо смучеше биберона. — Сърцето му не е много добре. Кевин взима лекарство. Докторът му каза да внимава. Кевин се страхува, че няма да види Лилия да порасне, и затова спестява за бъдещето й. — Очите на Анита се насълзиха. — Нещо не е наред. Чувствам го. Кевин винаги се обажда. Не е имало катастрофа с автобуса. Проверих. Кварталът е много опасен. Градът е много опасен. Хората мислят, че Лос Анджелис е само Холивуд и хубав живот, но не е така. — По лицето й се търкулна сълза. — Страхувам се. Имам само Кевин и Лилия. Семейството ми е в Пуерто Рико. Трябва да намерите Кевин заради мен. Трябва.

Сърцето на Хънтър се сви за втори път и той почувства стягане в гърдите, защото знаеше, че не може да направи нищо. Време беше да каже истината на Анита.

Двамата детективи дълго седяха в колата на Гарсия. Съобщаването на новината на уязвим човек като Анита, че съпругът й е бил отвлечен от психопат, че тялото му е било почти изцяло разложено в алкална баня и че бебето Лилия никога повече няма да види баща си, биха смутили и най-опитните детективи.

Отначало Анита се втренчи в тях, сякаш не разбра нито дума от онова, което й бяха казали. След това започна да се смее — силно и истерично, сякаш беше чула най-смешната шега на света. По лицето й потекоха сълзи, но тя продължи да се смее. После им каза да си вървят, защото съпругът й всеки момент ще се прибере у дома. Имала работа, преди той да се върне. Искала да му приготви любимото ястие и той щял да седне и да играе с дъщеря си, както правел всяка вечер. Анита трепереше, сякаш имаше треска, когато ги изпрати и затвори вратата.

Робърт излезе, без да каже нито дума повече. Беше виждал най-различни реакции на скръб — майка, която искрено вярваше, че синът й е отвлечен от извънземни, и не приемаше факта, че той е бил наръган с нож трийсет и три пъти само защото минавал през квартал, несъзнателно облечен в цветовете на противникова банда; млад лекар, току-що завършил университета, който загуби всичките си спомени за съпругата си, вместо да помни нощта, когато четирима мъже нахлули в дома им, завързали го и го накарали да гледа как безмилостно я изнасилват и убиват. Когато реалността станеше твърде безсмислена, за да има логика, човешкият мозък понякога си създаваше своя реалност.

Хънтър незабавно щеше да поиска някой психолог да се свърже с Анита, която определено се нуждаеше от помощ.

Утре или вдругиден някой от криминалистите също щеше да посети Анита. Трябваше да вземат проба ДНК от слюнката или косата на дъщеря й. Хънтър и Гарсия бяха сигурни, че жертвата е Кевин Лий Паркър, но протоколът изискваше официално, категорично потвърдено идентифициране. Тялото беше обезобразено гротескно и съпругата нямаше да го разпознае в Института по съдебна медицина. Категорично потвърденото идентифициране трябваше да бъде извършено с анализ на ДНК.

— Мамка му! — възкликна Карлос и опря глава във волана. — Пак търсим извършител, на когото не му пука кого убива.