Крис Картър - Един по един

Разкопча часовника си с диаманти „Таг Хоер“, подарък от бивш любовник, и докато го сваляше от китката си, часовникът падна на пода, удари я по крака и се плъзна под леглото.

— По дяволите, заболя ме — каза тя и се наведе да разтърка дясното си стъпало, а после, без да гледа, бързо пъхна ръка под леглото. Пръстите й не намериха нищо.

— Мамка му! — Кристина коленичи и доближи лице на два-три сантиметра от пода. — Аха, ето те.

Часовникът беше до стената, близо до таблата на леглото. За да го достигне, трябваше да се вмъкне до половината под леглото. Направи го и погледът й неволно се плъзна по пода към другата страна, чак до плъзгащите се врати и долния край на завесите на цветя. И тогава ги видя.

Черни мъжки обувки с токовете притиснати плътно до остъклената врата.

Шокът и страхът накараха очите й бавно да се плъзнат нагоре по завесите и тя забеляза, че точно на това място гънките не стоят както трябва. За Кристина следващите няколко секунди преминаха като на забавен каданс. Погледът й се премести още малко нагоре и после спря.

През пролуката между завесите в стаята й някой гледаше право към нея.

След като успя да спи четири и половина часа без прекъсване, фантастично по неговите стандарти, Хънтър отиде на работа в осем и десет сутринта. Гарсия вече беше зад бюрото си и четеше имейлите, пристигнали през нощта, но не откриваше нищо интересно.

Робърт съблече якето си и включи компютъра, когато телефонът на бюрото му иззвъня.

— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“.

— Робърт, обажда се Майк Бриндъл. Имам резултата от частичния отпечатък от автомобилна гума, който открихме в уличката.

— Добра ли е новината?

— Имаме съвпадение.

— Слушам.

— Отпечатъкът е от гума „Гудиър АТС Ранглър“, по-точно Р265/70R17.

— Какво означава това?

— Обикновена гума за камион — обясни Бриндъл. — Гумите АТС се използват от няколко производителя на камиони като оригинални за нови превозни средства. Въпросната гума е използвана от „Форд“ за камионите им F-150 и F-250 през последните четири години и от „Шевролет“ за техния „Силверадо“ от три години.

— По дяволите!

— Да. Помолих да проверят. Въпреки рецесията в целите Съединени щати „Форд“ са продали сто и двайсет хиляди камиона F-150 и F-250 само през миналата година. „Шевролет“ са продали сто и четирийсет хиляди „Силверадо“. Какъв процент от тези камиони са тъмни на цвят или са купени в Калифорния е нещо, което трябва да разберете ти и екипът ти.

— Ще се заловим с това. Предполагам, че тези гуми се намират лесно.

— Това е вторият проблем. Има ги навсякъде и това означава, че всеки с по-стар или друга марка камион може да отиде в магазина и да сложи на камиона си тези гуми. Но са скъпи и затова повечето хора предпочитат по-евтини, ако купуват гуми за по-стар камион.

Хънтър кимна мълчаливо.

— Както си спомняш, задната уличка беше асфалтирана — продължи Майк. — Това прави много по-трудно намирането на неща като отпечатъци от стъпки, но с помощта на специално осветление успяхме да открием няколко. Принадлежат на най-малко осем души.

„Не съм изненадан“ — помисли си Робърт, като имаше предвид, че в уличката има няколко магазина.

— Но два от тях са много интересни — добави Бриндъл.

— Защо?

— Намерени са до пространството между третия и четвъртия контейнер, където е открит трупът. Отпечатъците са от обувки номер четирийсет и пет. Кеон Луис, единственият друг човек, който знаем, че е обикалял там, носи номер четирийсет и осем. Левият отпечатък от обувка е по-ясен от десния. Това може би показва, че човекът е вървял леко накриво, например е накуцвал, отпускайки по-голяма тежест на левия крак.

— Или че е носел нещо тежко — предположи Хънтър.

— И аз това си помислих.

— Вероятно на лявото си рамо. Не в ръцете.

— Именно — съгласи се Майк. — Изважда трупа от колата, мята го на лявото си рамо и го занася на мястото между контейнерите. — Бриндъл си пое дъх. — Жертвата е била едър мъж.

— Сто и осем килограма — уточни Робърт.

— Не всеки може да носи сто и осем килограма на едното си рамо. Човекът, когото търсите, е едър и силен.

Хънтър не отговори.

— Освен това много е внимавал в уличката — продължи Майк. — Въпреки че намерихме отпечатъци от стъпки, не научихме нищо за подметките. Няма никакви грайфери.

— Увил е с нещо обувките си — заключи Робърт.

— Да. Вероятно с найлонови торбички. Имам и токсикологичния анализ.