Крис Картър - Един по един

Хънтър взе листа и в същия миг телефонът на бюрото му иззвъня.

— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“ — каза той и се заслуша няколко секунди. — Идваме. — Остави слушалката и кимна на Карлос. — Да тръгваме.

— Къде?

— В моргата. Доктор Хоув е готова с аутопсията.

Пътуването до лосанджелиския Институт по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд им отне по-малко от двайсет минути. Хънтър и Гарсия изкачиха пищните стъпала, водещи към главния вход на внушителната в архитектурно отношение сграда, и се приближиха до рецепцията. Секретарката, дебела чернокожа жена с добродушно лице, им отправи съчувствена усмивка, предназначена за всеки, който прекрачва прага на старата болница, превърната в морга.

— Добър ден, детективи — каза тя със заучен тон.

— Как си, Сандра? — усмихна се Робърт.

— Добре, благодаря. — Тя отдавна се беше научила да не пита никого, който влиза в моргата как е. — Доктор Хоув ви чака в Зала 1 за аутопсии. — Сандра посочи с глава люлеещите се двойни врати вдясно от рецепцията.

Хънтър и Гарсия минаха през тях и продължиха по дълъг, безупречно чист бял коридор. В дъното завиха по по-къс коридор, където санитар буташе количка, покрита с бял чаршаф. Едната от двете флуоресцентни лампи на тавана не работеше добре и примигваше на неравномерни интервали. Сцената напомни на Робърт на някакъв нискобюджетен филм на ужасите.

Той стисна с пръсти носа си, сякаш се готвеше да кихне. Миризмата на това място винаги му въздействаше. Беше като в болница, но с различна острота. Нещо сякаш дращеше в гърлото му и бавно изгаряше ноздрите му като киселина. Днес обаче парливият мирис на дезинфектанти и почистващи препарати раздразни стомаха му още повече. Сякаш долавяше миризмата на натриевия хидроксид в тях. Съдейки по изражението му, Карлос, изглежда, също беше усетил мириса.

Те отново завиха наляво и стигнаха до вратата на Зала 1 за аутопсии.

Робърт натисна звънеца на стената и от малкия високоговорител се разнесе статичен шум.

— Доктор Хоув? — попита той.

Тежката врата забръмча и се отключи със свистене като херметизиран люк. Хънтър я бутна и двамата с Гарсия влязоха в голяма и студена стая. Стените бяха с искрящо бели плочки, а подът беше с винилова настилка. Три маси за аутопсии от неръждаема стомана се подаваха от дълъг плот с големи умивалници покрай източната стена. На тавана над всяка маса имаше хирургични лампи, наредени в кръг. На две от стените имаше метални чекмеджета, които приличаха на големи шкафове с огромни дръжки. Главният съдебен лекар на лосанджелиския Институт по съдебна медицина стоеше в отсрещния край на помещението.

Доктор Каролин Хоув беше висока и слаба, с проницателни зелени очи и дълга кестенява коса, която обикновено завързваше на опашка, но днес беше прибрала на кок. Хирургичната маска беше спусната на врата й и разкриваше устни с бледорозово червило, изпъкнали скули и малък, изящен нос. Беше пъхнала ръце в джобовете на бялата лабораторна престилка.

— Робърт, Карлос — поздрави ги тя и кимна на всеки. Гласът й беше кадифен, но твърд, и винаги под контрол.

Детективите мълчаливо отвърнаха на поздрава.

— Майк ми разказа цялата история — добави доктор Хоув. — Убиецът се е обадил в кабинета ви и ви е накарал да гледате, така ли? — Тя пристъпи към масата за аутопсии най-близо до нея. За щастие на другите две нямаше трупове.

Двамата мъже я последваха.

— Накара ни да избираме как да умре жертвата — отговори Карлос.

— Имате ли представа защо?

— Работим по въпроса.

— Майк ми каза, че убиецът бил направил нещо като… камера за мъчения.

— Да, нещо такова — отвърна Робърт.

— Може да изгледаш видеозаписа, ако искаш, докторе — рече Гарсия. — Възможно е да видиш нещо, което ние сме пропуснали.

Тя кимна колебливо.

— Разбира се. Ще го изгледам, ако ми го изпратите.

Настъпи кратко мълчание, а после вниманието им се насочи към трупа на масата от неръждаема стомана. Жертвата без кожа и без лице лежеше там като същество с неопределен пол. Нищо повече от деформирано парче месо. Прословутият V-образен разрез, украсен с дебели, черни шевове, добавяше още един пласт гротескност към тялото.

Доктор Хоув надяна ръкавици, запали лампите над масата и погледна жертвата.

— Толкова много години съм съдебен лекар и пак не проумявам как може някой да направи такова нещо на друго човешко същество.

— Някои хора са способни на още по-лоши неща, докторе — отбеляза Гарсия.