Крис Картър - Един по един

Изведнъж най-отдолу на картината се появи думата ВИНОВНА, написана с главни букви. Секунда по-късно на половината разстояние от долния десен ъгъл се появи думата ПОГРЕБАНА, последвана от нула и зелен бутон. Точно под нея се изписа думата ИЗЯДЕНА, също последвана от нула и втори зелен бутон. Буквите ВШУ и поредицата от числа 678 в горната част на екрана проблеснаха два пъти като предупреждение и после изчезнаха.

— Какво става, по дяволите? — зачуди се Гарсия.

Робърт беше затаил дъх.

— Това е гласуване.

— Какво?!

Мъжът по телефона се засмя. Чуваше ги, докато разговарят.

— Брей, бързо схващаш, детектив. Напълно заслужаваш славата си. Да, гласуване е. Защото този път сме на живо по интернет.

Карлос неспокойно прокара пръсти по дългата си коса.

— Много мислих — продължи непознатият — и реших, че ще бъде много по-забавно, ако позволим и на други да участват, не смяташ ли? Ето защо днес всеки, който гледа, може да гласува. Трябва само да натисне бутона. — Той млъкна за ефект. — И ето как ще го направим, детектив. Печели първият метод на умъртвяване, който получи хиляда гласа. Звучи забавно, нали?

— Защо го правиш? — попита Хънтър.

— Току-що ти казах. Защото звучи забавно, не си ли съгласен? Но ето какво ще ти кажа, детектив. За да го направим още по-забавно, ще й дам шанс да живее. Нека бъде надпревара с времето, какво ще кажеш? Ако не получа хиляда гласа за единия метод… да речем за… десет минути, обещавам, че ще я освободя невредима. Как ти звучи?

Робърт изпусна затаения си дъх.

— Аз мисля, че звучи справедливо, а ти?

— Моля те, не го прави — каза Хънтър, но мъжът не му обърна внимание.

— Искаш ли да гласуваш пръв, детектив Хънтър? — Непознатият се засмя и не дочака отговор. — Не мисля. Но за нея все още има надежда. Сайтът току-що излезе онлайн. Може би няма да го види никой или дори да го видят, няма да гласуват. Кой знае? Но поне ще изживеем десет много вълнуващи минути.

В долния ляв ъгъл на екрана се появи електронен часовник, който започна да отброява времето — 10:00, 9:59, 9:58…

Изведнъж нулата под ПОГРЕБАНА се превърна в единица и после много бързо в двойка.

Мъжът по телефона се засмя гръмогласно:

— О, не бях аз. Кълна се. Не лъжа. Предполагам, че надпреварата започна.

И после линията прекъсна.

Хънтър веднага вдигна телефона на бюрото си и се обади на Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“. Бакстър отговори след второто позвъняване.

— Денис, обажда се Робърт Хънтър от специалния отдел „Убийства“. Уебсайтът отново е онлайн.

— Какво?

Робърт чу забързано шумолене, последвано от тракане по клавиатура.

— Не е — отвърна Бакстър.

— Той не използва същия IP адрес. Този път има уеб домейн.

— Шегуваш се.

— www.pickadeath.com.

Денис отново затрака по клавиатурата и тежко въздъхна.

— Кучи син — каза. — Какво е това на екрана, по дяволите?

Хънтър му обясни каквото знаеше.

— Значи, ако получи хиляда гласа за десет минути, тя ще бъде или ПОГРЕБАНА жива, или ИЗЯДЕНА жива?

— Доколкото разбрах, да.

— Какво ще я изяде?

Цифрата до думата ПОГРЕБАНА стигна до 22. ИЗЯДЕНА имаше деветнайсет гласа.

— Сега не мисли за това — отвърна Хънтър. — Направи каквото трябва и проследи предаването или намери начин да го прекъснеш, за да не могат да гласуват хората. Обади се на приятелите си от отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР, ако трябва, но направи нещо.

— Ще сторя всичко, което мога.

Часовникът в долния ляв ъгъл на екрана показваше: 8:42,8:41,8:40…

ПОГРЕБАНА — 47.

ИЗЯДЕНА — 49.

— Извратена работа — възкликна Гарсия и прокара пръсти през косата си.

Жената в ковчега ридаеше толкова силно, че въздухът не й достигаше. Беше престанала да удря с юмруци и крака по стъклените стени и бе започнала да дращи с нокти като обезумяло животно. Стъклото се оцвети в кървави дири.

Миг по-късно тя се отказа и допря до лицето си окървавените си, треперещи ръце. Устните й се раздвижиха и въпреки че Хънтър умееше да чете по устните, всеки, който гледаше, лесно можеше да разбере какво казва жената.

— Помогнете ми. Помогнете ми.

— Хайде — процеди Робърт през стиснати зъби. — Дръж се. — Ръцете му бяха свити в юмруци.

ЧАСОВНИК — 7:05,7:04,7:03…

ПОГРЕБАНА — 189.

ИЗЯДЕНА — 201.

— Как е възможно това? — попита Карлос и размаха ръце във въздуха. — Как хората попадат толкова бързо на уебсайта?

Хънтър само поклати глава. Очите му бяха приковани в екрана. Лицето му беше мрачно.