Крис Картър - Един по един

— Е, на мен пък много хора ми викат кретен, откачен или тъпак, което ми е любимото. Може да използваш, което искаш.

Брандън не отговори. Не се усмихна. Отново се втренчи в мрака в далечината.

Робърт пристъпи крачка към него.

— Брандън, виж, тъкмо отивах да си взема пица. Защо не дойдеш с мен? Какво ще кажеш? Аз черпя. Може да поговорим, ако искаш, и да ми кажеш какви мисли се въртят в главата ти в момента. Умея да слушам. Всъщност ако има световно първенство по слушане, ще го спечеля.

Брандън го погледна и той за пръв път ясно видя очите му.

Робърт знаеше, че седемдесет и пет процента от опитите за самоубийство в Съединените щати е можело да бъдат предотвратени от най-елементарни действия — изслушване и приятелско държане. Можеше спокойно да се твърди, че повечето опити всъщност са вик за помощ. В действителност тези хора не искаха да се самоубият, но в този определен момент на живота си преживяваха силна емоционална и психическа болка. Чувстваха се отхвърлени, неразбрани, пренебрегнати, потиснати, самотни, обидени, забравени, уплашени или всяка друга комбинация от много силни емоции, всичките неприятни. Празнотата, която чувстваха в душата си, нарастваше до такава степен, че стигаха до точка, когато започваха да си мислят, че нямат друг изход. За жалост това обикновено се случваше, когато останеха сами с мрачните си мисли твърде дълго време. Нямаше с кого да разговарят и никой не беше готов да ги изслуша. Това ги караше да се чувстват маловажни, необичани и незначителни. През повечето време те искрено желаеха някой да им помогне, но не знаеха как да поискат помощ. Ако им бъдеше предложена помощ, те се вкопчваха с две ръце. Нуждаеха се само от човек до себе си, някой, който да им покаже, че имат значение. Хънтър погледна Брандън в очите и сърцето му сякаш спря. Той не видя нищо от това в очите на хлапето. Видя само неизразима тъга и абсолютна решителност. Брандън вече не търсеше помощ. Беше преминал отвъд този етап. Решението му беше взето и нищо и никой не можеше да го убеди да го промени. В очите му гореше само едно и за миг Робърт почувства, че дори Господ няма да успее да го разубеди.

Край на сладките приказки.

— Брандън, чуй ме. — Хънтър предпазливо пристъпи още една крачка към него. — Ти не искаш да направиш това. Обещавам ти, че има по-добро решение за онова, което те кара да мислиш, че това е единственият изход. Повярвай ми, преживял съм го. Бил съм съвсем близо, както си ти сега… и не само веднъж. Дай ми възможност да говоря с теб. Дай ми възможност да ти покажа, че има по-добър избор от този.

— Избор?

Ако очите на Брандън бяха лазери, той щеше да е мъртъв.

Робърт кимна и после изрече думите, за които щеше да съжалява вечно.

— Винаги имаме избор и в момента ти не искаш да правиш погрешния. Повярвай ми.

Брандън отново се взря в мрака. Само че този път не беше мрак. Появиха се две светлини, които бързо се приближаваха към тях. Поведението на Брандън леко се промени, сякаш изпита облекчение за нещо, което го тревожеше.

Хънтър хвърли поглед към светлините и разбра какво чака Брандън. Идващият влак трябваше да мине под виадукта в 01:21 часа, но малкото забавяне, дължащо се на закъснял машинист, означаваше, че ще мине под моста в 01:23.

Робърт настръхна.

Брандън се засмя.

— Хората постоянно се опитват да втълпят на другите глупавата заблуда, че всеки винаги има избор. — Продължи с престорен, детски глас: — Ние контролираме живота си, защото каквото и да се случи, имаме избор.

— В момента имаш избор. Хънтър отново погледна към светлините, които вече бяха съвсем близо до моста. — Моля те, Брандън, не прави грешния избор. Слез оттам и нека да поговорим. Обещавам ти, че има по-добро решение.

— Нима? — Сега Брандън беше ядосан. — Винаги имаме избор, така ли? Ами изборът, който правят други хора и който коренно променя твоя живот, а не техния? Къде е нашият избор тогава? — Брандън млъкна и преглътна с усилие, защото очите му се напълниха със сълзи. — Той избра да се напие и да се дрогира в онази нощ, не аз. Той избра да не му пука какво може да се случи, не аз. — Брандън избърса сълзите си. — Неговият избор промени целия ми живот. Вече не мога да направя физически нещата, които знаех, че мога да извърша. Заради неговия избор трябва да се изправя пред света в този вид… до края на живота си. — Той наблегна на последните думи, като посочи към лицето си.

Влакът наближаваше моста.

— Неговият избор… — каза Брандън, този път с абсолютно безизразен глас, — доведе до моя.