Крис Картър - Един по един

— Онова, което ни остави убиецът на остъклената врата в спалнята на Кристина Стивънсън, е заглавието на нейната статия — допълни Хънтър. — В репортажа се предполага, че осмиваният, отхвърлен и низвергнат Брандън Фишър не е могъл да се справи с дявола в него. Дяволът на нараняванията му. Дяволът, който бавно, но сигурно се загнездвал в съзнанието на Брандън и накрая го е довел до самоубийство. Освен това Кристина е употребила думи като… — Той ги посочи, докато говореше. — „Поредното самоубийство на тийнейджър“, което загатва за нещо тривиално, незначително, което се случва твърде често, за да му пука на някого. Както и „нарушавайки спокойствието в тихата нощ“, което намеква, че смъртта на Брандън не е била нищо повече от нежелано бреме, ненужно на град Лос Анджелис, като джебчийството или побоищата. За жалост лошият избор на думи на Кристина е представил като нещо банално случилото се в онази нощ. Поредната тъжна история, която ще бъде забравена секунди след като е прочетена.

Никой не коментира и Хънтър продължи:

— Имаме и това.

Той пак щракна дистанционното и образите на екрана се смениха, но този път не бяха статични. Не беше снимка, а видеозапис.

Всички бяха изненадани.

Видеото показваше последните петнайсет секунди от живота на Брандън Фишър, който стоеше на перваза, обърнат на юг. Хънтър беше на няколко крачки от него, с гръб към камерата. Брандън му говореше нещо, което микрофонът на камерата не беше уловил. Чуваше се само тътенът на приближаващия се влак. И после всичко се случи много бързо. Брандън рязко се обърна, но не скочи, а просто стъпи във въздуха, сякаш влизаше в стая. Гравитацията свърши останалото. В същия момент Робърт пристъпи към него и се хвърли към момчето, протягайки тяло като Супермен по време на полет. И после камерата бързо се наклони надолу и успя да улови мига на сблъсъка, когато влакът профуча под моста и удари тялото на Брандън.

Стаята се изпълни с ругатни и тревожен шепот. Хънтър видя, че всички изтръпнаха, включително капитанът на екипа от специалните части.

Той спря кадъра.

— Видеозаписът е направен от шофьора на следващото превозно средство, пристигнало на моста, няколко секунди след като аз блокирах движението. Случайно носел камера. Името му е…

На екрана се появи друга студийна фотография, същата, която имаха на таблото със снимките в кабинета.

— Итън Уолш — каза Робърт. — Третата жертва на убиеца.

Последва мълчание.

— Това обяснява защо убиецът ни остави камера в кофа за боклук в парка след смъртта на Итън Уолш — обади се Карлос. — Защото Итън е използвал камера, за да заснеме самоубийството на Брандън в онази нощ.

— Точно така — съгласи се приятелят му. — Тогава господин Уолш вече имал сериозни финансови проблеми. Той вложил във фирмата си всичко, което имал, и не му останало нищо. Предполагам, че Итън Уолш съзрял възможност да спечели малко пари, като продаде видеозаписа на Кристина Стивънсън от „Ел Ей Таймс“, и затова номерът й е записан в тефтерчето му с телефоните. Тя обаче не била единствената. Господин Уолш продал записа и на шоу на кабелна телевизия, наречено „Мистерия за шейсет минути“. Вероятно го е предложил и на други, но никоя по-голяма телевизионна станция не го купила, защото не са искали да покажат самоубийство на тийнейджър в националния ефир. От кабелната телевизия, от друга страна, не изпитали никакви угризения и излъчили кадрите няколко дни по-късно като част от специална програма „Самоубийство на тийнейджър“. Тази кабелна телевизия е достъпна само в Калифорния, затова никой извън щата не могъл да го гледа. — Хънтър се върна на подиума.

— Проблемът е, че трагедията на едно самоубийство не свършва дотам — обясни той. — Семейството и любимите хора остават да се справят не само със загубата на обичан човек, но и с неизбежната депресия и вина, които ги завладяват. Как не са могли да го предугадят? Какво повече са могли да направят? Но онова, което наистина ги измъчва, е мисълта, че всичко, което е било необходимо да спасят самоубийците, е било да ги изслушат, да им кажат няколко утешителни думи и да им вдъхнат увереност, че не са сами, че имат значение и че са обичани.

Никой не се обади.

— Но със съвременните технологии и интернет тяхната душевна вина и болка могат да бъдат увеличени неимоверно много — продължи Хънтър. — Поради някаква причина, която не мога да обясня, Итън Уолш не се задоволил само с продажбата на видеозаписа на Кристина Стивънсън от „Ел Ей Таймс“ и кабелния телевизионен канал. Използвайки псевдонима МраченХХ1000, той качил кадрите в специализиран уебсайт за шокиращи видеоклипове на име thiscrazyworld 6 6 Този луд свят (англ.) — Б.пр. .com. И от там нататък видеото станало достъпно за всички. Най-жестоката болка, която може да понесе едно семейство, станала публично достояние, забавление, видеоклип, който милиони хора да гледат, да се смеят, да клюкарстват, да коментират и да критикуват. И хората го направили.