Крис Картър - Един по един

Робърт бързо изреди на екрана няколко диапозитива, които показваха многобройни страници с коментари, качени на уебсайта. Някои изразяваха съчувствие, но повечето бяха отблъскващо оскърбителни.

— Тогава кого точно търсим? — попита капитанът на екипа от специалните части.

— Тъкмо стигнах дотам — отговори Хънтър и натисна копчето на дистанционното.

Новата снимка, която изпълни екрана, беше на жена, която вероятно беше на четирийсет и няколко, но изглеждаше най-малко десетина години по-стара. Имаше права кестенява коса и бяла като мляко кожа. Беше хубава, с изключение на дълбоко хлътналите очи, които й придаваха мъртвешки вид.

— Семейството на Брандън Фишър не било голямо — поднови разказа си Робърт. — Всъщност той е единственото дете на Греъм и Маргарет Фишър. Майка му — той посочи снимката на екрана — била крехка жена, която се разболяла от множествена склероза само няколко месеца, след като родила Брандън. Смъртта му била тежък удар за нея. Уебсайтът за шокиращи видеоклипове, където се появили кадрите със самоубийството на Брандън и унищожителните коментари онлайн, й нанесли още по-тежък удар. Синът й заедно с цялата му болка и борба сега били изложени на показ, готови да бъдат съдени от всеки, който има интернет. Тя не можела да спи и отказала да се храни. Скоро се разболяла от анорексия, невроза и бързо се пристрастила към успокоителните средства и други вещества. Не била в състояние да излезе от дома си и впоследствие й поставили диагноза силна депресия и остра и мъчителна тревожност, причинени от самоубийството на сина й и обидите на някои хора дори след смъртта му. — Хънтър се премести пред подиума. — Деликатното й здраве се влошило по-бързо от прогнозите, основаващи се на дългогодишното й заболяване. Десетина месеца след самоубийството на Брандън поради недохранване се наложило да започнат да я хранят с интравенозна система. Тя починала преди дванайсет месеца.

Всички в стаята мълчаха.

— И това ни води към бащата на Брандън, Греъм Фишър. По времето на самоубийството на сина си господин Фишър бил преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Преподавал програмиране за напреднали, включено в специалността компютърни науки. Той има докторска степен по инженерство и компютърни науки от Харвард. Една от областите му на компетентност е безопасността в интернет. В миналото Фишър работил дори като консултант на американското правителство. Не е изненадващо, че господин Фишър също приел много тежко самоубийството на сина си и след бързото влошаване на здравето и разсъдъка на съпругата му се наложило да напусне работата си. Посветил времето и усилията си на грижи за нея. От семейството му останала само тя.

Смъртта й и самоубийството на Брандън били много повече, отколкото можел да понесе. Предполагам, че след кончината на Маргарет Фишър Греъм се е почувствал самотен, обиден и много, много ядосан. Човек в такова душевно състояние, въоръжен с такава интелигентност и достатъчно свободно време, би измислил какво ли не.

Из стаята се разнесе приглушен шепот.

— Той методично съставил списък на всички, които смята за виновни — продължи детективът, — не за самата смърт на сина му, а защото се подиграли с нея. Защото изложили на показ пред очите на всички най-съкровената психическа и емоционална болка на Брандън. Защото превърнали личната му загуба и тази на жена му в атракция… публично забавление. И със сигурност, защото допринесли за бързото влошаване на здравето на Маргарет. — Робърт спря, за да си поеме дъх. — След като разпознал присъстващите по време на инцидента, което със сигурност е изисквало задълбочено проучване, Греъм се заловил да изобрети и да разработи свои средства за мъчение и убийство и после издирил всички от списъка си. Проблемът е, че няма как да знаем колко имена има в списъка му, но трима вече са мъртви.

— Имаме ли снимката му? — попита командирът на командосите.

Хънтър кимна и натисна бутона на дистанционното.

Фотографията, която се появи на екрана, беше на привлекателен мъж на петдесет и няколко години. Лицето му излъчваше енергичност и самочувствие. Имаше високи скули, изпъкнало чело и волева брадичка с малка трапчинка. Светлокестенявата му коса беше дълга до раменете и леко разрошена. Изглеждаше атлетичен, със силни мускули и широки рамене.

— Не може да бъде! — извика Гарсия.

— Нещо не е ли наред, Карлос?

— Да. — Той кимна. — Познавам този човек.