Крис Картър - Един по един

Времето изтече.

Хънтър видя, че краката на Брандън се отлепят от бетонния перваз.

— Не! — извика и се протегна към хлапето. Пръстите му докоснаха лявото рамо на Брандън, но гравитацията повлече момчето към релсите на десетки метри под него. Робърт стисна пръсти бързо и с всичката сила, която събра, но в ръката му остана само парче плат от ризата на Брандън.

Беше му останало съвсем малко да го хване, но не бе успял да се приближи до хлапето достатъчно бързо.

Тялото на Брандън се отскубна от ръката на Хънтър и полетя надолу като камък.

Следващият звук, който Робърт чу, беше от раздробяването на тялото на Брандън, когато се сблъска с идващия влак.

Номерът на влака, написан отпред на локомотива, беше 678.

По време на разказа на Хънтър в стаята за инструктажи цареше пълна тишина, която продължи няколко секунди след това. Присъстващите бяха стъписани и втрещени. Всичко започваше да си идва на мястото — ВШУ, Виадуктът на Шеста улица, 678, 0123.

— Спомням си, че ти ми разказа за този случай — най-сетне се обади Гарсия. На лицето му все още беше изписана изненада.

Капитан Блейк кимна. Тя също беше чувала историята.

— Тогава първото телефонно обаждане не е било случайно или заради славата ти — отбеляза тя.

— Не — потвърди Робърт. — Било е, защото аз бях на моста. Защото не бях достатъчно бърз. И защото не успях да разубедя Брандън да не скача.

— Но къде се вместват трите жертви? — попита Карлос.

Хънтър кимна и отново натисна бутона на дистанционното. Изображението на екрана се замени с три снимки с лошо качество. Нямаше съмнение, че те показваха Виадукта на Шеста улица в онази съдбовна нощ. Бяха леко разфокусирани и малко зърнести, но и на трите, въпреки че лицето му беше в сянка, всички ясно видяха Брандън Фишър, който стои на бетонния перваз в западния край на моста. На втората и третата снимка лесно се разпознаваше Робърт. Той също беше на моста и стоеше на няколко крачки от Брандън, облян в жълтеникавата светлина на лампата на моста. Позата му показваше знаци на напрежение.

— Снимките са направени от случайния минувач, който се е обадил на телефон 911 в онази нощ. Използвал е фотоапарата на мобилния си телефон — поясни Хънтър. — Както всички знаем, общите полицейски радио обаждания на централния диспечер обикновено се подслушват от криминални репортери, които търсят сензационна новина. В онази нощ е подслушвала криминалната секция на „Ел Ей Таймс“. Не знам дали минувачът е бил убеден, или доброволно им ги е продал, но снимките, които направил на моста, попаднали в ръцете на криминалния репортер на „Ел Ей Таймс“, който отишъл на местопроизшествието.

Робърт млъкна и отново натисна копчето на дистанционното. Екранът се изпълни с друга студийна снимка, вече до болка позната на Хънтър, Гарсия, капитан Блейк и Мишел Кели.

— Името на минувача, който се обадил на телефон 911 и направил снимките — продължи Робърт, — е Кевин Лий Паркър, първата жертва.

Карлос изду бузи и бавно изпусна дъха си.

— Нека отгатна. Кристина Стивънсън, втората жертва на убиеца, е била репортерката на „Ел Ей Таймс“, която е отишла да отрази случилото се.

— Същата — потвърди Хънтър. — Тогава тя е работела в криминалната секция. Кристина Стивънсън не само че използвала трите снимки, направени от Кевин Лий Паркър в онази нощ, но и добавила тази снимка към репортажа си, очевидно търсейки „шокиращ“ фактор.

Той отново щракна дистанционното.

На екрана се върна същата снимка в едър план на обезобразеното лице на Брандън Фишър, която Хънтър им беше показал преди няколко минути, направена дванайсет месеца след катастрофата.

— По дяволите! — възкликна Мишел. — Тя е показала на всички лицето на хлапето и заедно с него душевните му терзания.

Робърт кимна.

— Статията на Кристина се погрижила нараняването на Брандън да стане обществено достояние. Сега всички можели да правят състрадателни, шокирани или отвратени физиономии. Всеки можел да коментира или да се шегува с обезобразеното хлапе, скочило от моста. — Той отпи глътка юда. — Може би защото Кристина бързала да довърши репортажа, който бил публикуван един ден след самоубийството на Брандън, ще бъде справедливо да отбележим, че усилията й да проучи историята му както трябва, не са били много задълбочени.

На екрана се появи фотокопие на статията.

— Получих я от редакторката й в „Ел Ей Таймс“ късно снощи — обясни Робърт.

— Мамка му! — възкликна капитан Блейк и прочете на глас заглавието на статията. — „Дяволът в мен“.