Крис Картър - Един по един

— Получил е. Веднага щом бил в състояние — потвърди Хънтър. — Три сеанса по един час седмично, това било всичко.

— Да — засмя се единият командос от специалните части. — Колко мислите, че помага това?

— Дори да помогне — добави друг, — само с три сеанса седмично, колко време мислите, че ще отнеме?

— Твърде дълго — съгласи се Хънтър.

В стаята отново се разнесе шепот.

Той пак натисна бутона на дистанционното управление. Този път на екрана се появи снимка на мост в центъра на Лос Анджелис.

— Преди двайсет и девет месеца, в една нощ във вторник — продължи Хънтър и в стаята отново настъпи тишина, — Брандън целунал за лека нощ родителите си и се качил в стаята си, но не си легнал. Изчакал, докато къщата утихнала, а после излязъл през прозореца и отишъл на моста на Шеста улица в Централен Лос Анджелис, само на няколко преки от дома си в Бойл Хайтс.

В помещението цареше абсолютна тишина. Всички бяха приковали очи в Робърт.

— Брандън обмислял това седмици, може би месеци. Планирал всичко, включително разписанията, и когато дошъл подходящият момент, скочил от моста.

Капитан Блейк и Мишел Кели се раздвижиха неспокойно на местата си.

— Както всички знаете, мостът на Шеста улица минава не само над река Лос Анджелис, но и над няколко железопътни линии. Брандън избрал железопътните линии. — Хънтър млъкна и отново се изкашля. — Както споменах, Брандън, изглежда, планирал всичко до последната подробност, включително разписанието на влака. Изчислил безупречно скока си. Част от секундата след като краката му докоснали релсите, идващият товарен влак го блъснал с пълна скорост. Тялото му било разкъсано на парчета и направо било раздробено.

Робърт отново натисна копчето и картината на екрана се смени със секция от железопътни релси, минаващи под и покрай моста на Шеста улица. Знак за веществено доказателство беше поставен до нещо, което приличаше на човешки крак.

— Частите на тялото му били разпръснати в радиус от петдесет метра — добави.

Присъстващите се раздвижиха неспокойно на столовете си.

Робърт обаче не беше приключил с разказа си.

— Преди да скочи от моста, Брандън казал, че повечето хора в света вярват в глупавата заблуда, че всичко, което правим в живота, зависи изцяло от нас. Че винаги имаме избор, независимо дали искаме или не. — Детективът млъкна и скръсти ръце на гърдите си. — И после Брандън попитал: „Ами изборът, който правят други хора и който коренно променя твоя живот, а не техния? Къде е нашият избор тогава?“

— Чакайте малко — прекъсна го единият командос и вдигна ръка, сякаш искаше разрешение да говори. — Откъде знаете какво е казало хлапето на моста?

Робърт си пое дълбоко дъх и после огледа присъстващите.

— Защото бях там.

Двайсет и девет месеца по-рано

Булевард „Уитиър“

На двайсетина секунди от моста на Шеста улица

01:19 часът

Хънтър се беше отказал от битката с поредната безсънна нощ. Както беше правил много пъти преди и беше сигурен, че ще прави още безброй пъти, вместо да си стои вкъщи и да гледа скучните, избелели стени, отчаяно нуждаещи се от нова боя, той реши да се разходи с колата. Пак шофираше безделно. Градът преминаваше покрай предното стъкло на автомобила му. Робърт не мислеше за нищо и оставяше улиците и завоите да го водят.

Без някаква причина или може би защото беше направил същото само преди няколко дни, когато реши да отиде на Венис Бийч, в онази нощ той избра да обиколи центъра на Лос Анджелис.

Финансовият район и градът спяха и улиците на Централен Лос Анджелис бяха обезпокоително тихи, твърде различни от онова, с което бяха свикнали повечето хора.

Хънтър мина през „Бойл Хайтс“, зави надясно по „Ел Камино Реал“ и подкара по булевард „Уитиър“, отправяйки се към моста на Шеста улица, когато полицейското радио в колата му силно изпращя.

— Внимание, до всички патрулни коли близо до моста на Шеста улица. Току-що получихме обаждане на телефон 911 за вероятен опит за самоубийство на моста. Обектът е тийнейджър. Според обадилия се хлапето ще скочи. Нуждаем се от незабавна реакция. Има ли някой достатъчно близо?

Робърт отмести поглед от таблото. Първото, което видя, беше големият зелен пътен знак, който известяваше, че мостът е право отпред, на по-малко от петнайсет секунди път. Въпреки че мнозина го наричат „Мостът на Шеста улица“, официалното му име, което е написано и на всички пътни знаци, е „Виадуктът на Шеста улица“.