Крис Картър - Един по един

— Здравей отново — каза мъжът.

Погледът му грабна нейния като гигантски нокът на хищник и тя изпита усещането, че безпомощно я изсмукват в някакво тъмно място. Очите й пак се напълниха със сълзи.

— Плачът няма да ти помогне.

— Моля те, не ме наранявай — повтори жената. Думите се отрониха от устата й спонтанно, тъжни и безсилни. — Ще направя всичко каквото искаш.

— Всичко, каквото искам? — Мъжът не откъсваше очи от голото й тяло. Думите му и твърдостта на погледа му я поразиха като удар в слепоочието.

Тя преглътна буцата, която се беше образувала в гърлото й, и чу как изгубилото се момиченце в нея отговаря:

— Да. Всичко каквото искаш.

Той пристъпи по-близо.

Жената затаи дъх.

— Моля те, Господи!

— Престани да се молиш.

— Съжалявам. Всичко каквото кажеш. Моля те!

— Престани да ме умоляваш.

Тя се разплака отново.

— Престани да плачеш.

Жената си пое дъх през носа и го задържа в дробовете си, докато овладя риданията си.

— Е, ще направиш ли всичко каквото искам? — повтори мъжът.

Тя пак си пое дъх, събирайки смелост.

— Да. — Сега в тона й отчетливо прозвуча решителност. „Можеш да го направиш“ — прошепна вътрешният й глас.

Той пристъпи още една крачка към нея и жената най-после видя проблясъка на ножа в ръката му.

— О, боже… не! — Решителността й се изпари. Съзнанието й се превърна в черна стена от паника и парализира движенията й.

Мъжът се усмихна по начин, който показваше, че страхът й му доставя удоволствие. Втренчи се в нея. Жената почувства хладното стоманено острие върху кожата си, но не беше в състояние да откъсне очи от хипнотичния му поглед. Ножът бързо се отдръпна с мълниеносно разрязващо движение.

Тя затаи дъх.

Не почувства болка.

Знаеше, че достатъчно острият нож може да среже човешката кожа и плът толкова неусетно, че да не почувстваш болка. Освен това знаеше, че огромното количество адреналин, бушуващ във вените й, може да потисне и най-мъчителната болка.

Жената зачака.

Все още не чувстваше болка.

Мъжът отстъпи назад и най-после отмести поглед от нея.

Сякаш освободени от магия, очите й се плъзнаха надолу по тялото й, търсейки кръв и наранявания.

Нямаше нищо.

Но тя видя, че мъжът е срязал въжетата на дясната й китка.

Жената остана озадачена. Щеше ли да я пусне да си върви? Тя не разсъждава дълго върху тази мисъл, защото глезените и лявата й китка все още бяха завързани за тежкия стол. Вдигна дясната си ръка към гърдите и усещането, че отново я движи, беше опияняващо. Духна на китката си и разпери и сви пръсти няколко пъти, за да възстанови кръвообращението. Почувства се добре.

Мъжът се появи отново, излизайки зад нея, и сложи нещо тежко и студено на коленете й. Жената погледна предмета.

Градинарски ножици.

— Вземи ги — заповяда той.

Тя се подчини.

— Добре. Искам да отрежеш всичките си пръсти на лявата ръка. Започни с кутрето и свърши с палеца.

Жената вдигна глава, но мъжът се беше върнал в сенките.

— Какво? — Гласът й потрепери.

— Ти каза, че ще направиш всичко каквото искам. — Гласът му се разнесе зад нея. Говореше много бавно. — И аз искам да направиш това. Искам да отрежеш всичките пръсти на лявата си ръка.

Жената не можа да скрие ужаса, който изпита. Ножиците се разтресоха в ръката й и устните й затрепериха.

— Предлагам да сложиш пръста си между остриетата, да затвориш очи и да срежеш бързо и силно, преди смелостта да те напусне.

Тя не беше в състояние да пророни нито дума.

— Ще боли. Няма съмнение. Ще има много кръв. И в това няма съмнение. Ще имаш чувството, че ще припаднеш. Но ако ми покажеш, че си достатъчно силна психически да осакатиш напълно лявата си ръка, обещавам, че ще те пусна да си вървиш. Дори ще те закарам до полицейския участък.

Жената се пребори с чувството на гадене, което я обзе, и погледна ножиците.

— Давам ти избор. Направи го и си свободна. Ако не го направиш… — Той остави на вече ужасеното й въображение да си представи загадъчните последици.

Тя си пое дълбоко дъх, но този път смелостта не дойде.

— Направи го — твърдо каза мъжът.

Жената отмести очи към лявата си ръка, която беше завързана стегнато за стола.

— Направи го. Това е цената на свободата ти.

Тя колебливо разпери по-широко пръстите на лявата си ръка.

— Точно така. Направи го. Покажи ми, че си силна.

Жената постави остриетата на ножиците от двете страни на треперещото кутре на лявата си ръка.

— Да. Остри са като лазер. Стисни дръжките силно и бързо и ножиците ще свършат останалото.