Крис Картър - Един по един

— И така — започна Барбара и прибра косата си зад ушите, — преди да говорим за каквото и да е друго, искам да знам каква е тази история с Томас Полсън? — В гласа й се прокрадна нотка на раздразнение.

Двамата детективи озадачено се намръщиха.

— Снощи ми се обади директорът на полицията — обясни тя. — Той на свой ред получил две обаждания вчера, едното от губернатора на Калифорния, а другото от кмета на Лос Анджелис. Вие двамата очевидно сте тормозили господин Томас Полсън, софтуерен милионер, който е и главен дарител за политическите кампании и на двамата.

— Тормозили сме го? — ухили се Карлос.

— Това беше думата, която те използваха.

— Полсън не ни позволи да кажем почти нищо, капитане. — Гарсия се опитваше да запази спокойствие. — Веднага щом влязохме в кабинета му вчера, той се впусна в предварително репетирана реч и щом приключи, ни изрита. И това е всичко, което се случи. Не можахме да му зададем нито един въпрос.

— И с какво друго разполагате срещу него, освен че е бил обект на статия, написана от Кристина Стивънсън, втората жертва в разследването ни?

Детективите се поколебаха.

— Разследваме вероятността, че Томас Полсън е заплашвал Кристина Стивънсън след публикуването на статията — отговори Карлос.

— Разследвате. А имате ли доказателства?

— Още не — призна Гарсия. — Но ако беше там, щеше да разбереш за какво става дума, капитане. Всичко в Томас Полсън вонеше на мръсотия. И той определено отговаря на профила. Сам го каза. Интелигентен е. Има средствата и знанията за киберпространството, за да извърши престъпленията. Арогантен и дързък като убиеца по телефона, ако не и повече. И призна, че много се зарадвал, като видял Кристина Стивънсън да умира по този начин. Не ти ли вони на психопат?

— Няма значение дали вони на психопат, на кучешки лайна или на рози — раздразнено отсече тя. — Трябва ни вероятна причина. И не е нужно аз да ви казвам. Арогантен? Разбира се, че ще е арогантен. Полсън е изключително богат. Храни политици и е главен изпълнителен директор на много голяма, влиятелна и преуспяваща компания. Това му дава власт, при това много. Всеки с толкова много власт неизбежно става арогантен и отчужден от онова, което ние, простосмъртните, наричаме реален свят. Не е необходимо да ви казвам и това Полсън има властта и връзките да затръшне вратата на всяко разследване под носа ни. Щракне ли с пръсти, вие двамата много дълго ще раздавате глоби за нарушения на уличното движение. Направи ли го втори път, вероятно ще ви преместят някъде на майната си в Северна Дакота. Схващате ли какво ви говоря?

Хънтър и Гарсия не казаха нищо.

— Нека ви попитам нещо — продължи Барбара. — Разследвате ли някой друг, който също е бил тема на статиите на Кристина Стивънсън? Не ми казвайте, че Томас Полсън е единственият, когото тя е ядосала.

— Не — отвърна Робърт. — В момента не разследваме друг.

Гарсия вдигна ръка.

— Чакай малко. Обвиняват ни, че си вършим работата?

— Не — ядосано изрече тя, повишавайки тон. — Обвиняват ви, защото обвиняват мен и аз го предавам на вас. Освен това ви обвиняват, защото Полсън няма нищо против да дава голям дял от парите си за кампаниите на политици и това ще му купи пламъците на ада, когато се стигне дотам колко обвинения може да отправи към този отдел.

— Е, и? — попита Хънтър. — Нима кметът и губернаторът твърдят, че богатите не убиват?

— Не. — Капитан Блейк го изгледа шевно. — Те казват, че е по-добре да разполагате с нещо много значимо, преди отново да почукате на вратата на Томас Полсън, защото в противен случай ще изгубят един много важен дарител за политическите си кампании, докато кандидатстват да ги изберат отново, а ние ще бъдем шамаросани със съдебно дело, пред което случаят „Родни Кинг“ ще изглежда като занимание в детска градина. — Тя млъкна, за да се успокои. Когато отново заговори, гласът й беше възвърнал обичайната си височина: — Вижте, знам, че всички тук просто си вършим работата. Познавате ме добре и знаете, че изобщо не ми пука кой е Томас Полсън, нито кого държи в джоба си, но истината е, че с него трябва да играем по правилата, защото ако не го направим и объркаме и най-дребното нещо, шефът гарантира, че следващата ни работа ще включва четка, тоалетна чиния и човешки изпражнения. Ясна ли ви е картинката?

— Да — отговори Карлос. — И картинката мирише на лайна, капитане.

— Е, това е миризмата на власт и политика и ние знаем, че този отдел се задушава в нея, но не можем да направим нищо. Затова, разследвайте го колкото искате, но играйте по правилата. Ако откриете за него нещо друго, освен статията на Кристина Стивънсън, елате първо при мен. Само това искам — заяви тя и се приближи до таблото със снимките. — Добре, да се придвижим по-нататък. Третата жертва по интернет. Казаха ми, че са намерили трупа му. — Огледа таблото, но не видя нови снимки.