Том Нокс: Тайната на сътворението

Форестър се изчерви и чашата с шампанско замръзна на устните му.

— Как се досетихте?

— Ти си проницателен мъж, Марк. И въпреки това ни остави просто да си тръгнем с Черната книга. Точно затова спорехте с Дули в Дъблин, нали?

— Моля?

— Ти си знаел къде отиваме. Искал си да ни дадеш малко време и да увеличиш шансовете ни. Затова убеди Дули да ни позволи да задържим кутията.

— Е, май така направих — въздъхна Форестър. — Да, знаех къде отивахте. Но не можех да те виня, Роб. Аз бих направил същото, ако… ако моето дете беше в опасност. Спазването на официалните процедури можеше да се окаже катастрофално бавно.

— Но се обади на Кирибали точно навреме. Наистина съм ти много признателен. Благодаря ти, че… че ни държа под око. — Роб се затрудняваше и търсеше думите си. Пред очите му отново се мярна беглият, но ужасен спомен за Клонкъри и оголените му бели зъби. — Просто ме е страх дори да си помисля какво можеше да стане, ако ти не се беше намесил.

Форестър глътна припряно малко шампанско и кимна.

— Как е тя?

— Лизи? Тя е страхотна. Изглежда, че вече почти е забравила всичко. Малко се страхува от тъмното. Мисля, че е заради качулката.

— И няма никакви други травми?

— Не — сви рамене Роб. — Поне така мисля.

— Колко е хубаво да си на пет години — каза Форестър. — Децата се възстановяват страшно бързо. Ако оцелеят.

Разговорът замря. Роб се загледа към танцуващите хора в другия край на поляната на Изобел. Кирибали приклякаше, подскачаше, пляскаше с ръце и се носеше в някакъв импровизиран казашки танц.

— Това е човекът, на когото трябва да благодариш — кимна Форестър.

— Имаш предвид заради точната му стрелба ли?

— Чух всичко. Това е просто невероятно.

— Оказва се, че той е бил олимпийски състезател по стрелба или нещо такова. Истински експерт снайперист.

— Но неговата намеса реши всичко, нали?

— Да — съгласи се Роб. — Кирибали е видял колко далеч е Клонкъри и е преценил, че заради разливите на наводнението колите на полицията няма да успеят да стигнат до нас навреме. Затова е извадил карабината си и…

Музиката беше буйна и весела. Бузуки триото наистина се раздаваше. Роб допи чашата си с шампанско.

Двамата мъже се върнаха при сватбеното тържество. Докато вървяха през ливадата, Лизи изтича към тях, като пееше и се заливаше от смях. Роб се наведе и нежно погали меката коса на дъщеря си. Момиченцето се закикоти и хвана баща си за ръката.

Форестър гледаше как бащата и дъщерята вървят хванати за ръце, усмихнати и живи. Емоцията и обичайното остро чувство на тъга и тежка мъка отново го прободе. Но този път усещането за непреодолима загуба беше съпроводено от нещо друго, нещо изненадващо — от беглата и едва уловима сянка на щастието.

Из „Татко“ на Силвия Плат, прев. Христо Боев. — Бел.прев.

Освен към конкретното полесражение фразата се отнася и към стихотворението „В полетата на Фландрия“ от канадския автор и лекар Джон Макгрей. Писано е на фронта и добива огромна популярност в годините на Първата световна война. — Бел.прев.

В Сътън Ху, близо до Удбридж, Съфък, Англия, са разкрити две англосаксонски гробища от VI-VII в. от голямо археологическо значение. — Бел.пр.

Голям политически и религиозен център на маите. — Бел.пр.

Мама миа, не ме оставяй да си тръгна. О, боже, как бих могъл да те забравя! Да, бях съкрушен и тъжен от деня, в който се разделихме, но сега ти ме сложи в тенджера под налягане. — Бел.прев.

Адски огън (англ.). — Бел.прев.

Специфично ирландско питие от уиски и масло. — Бел.прев.

Внезапен обрат на действието на пиесата (фр.). — Бел.прев.

Тук и по-надолу цитатите са по Джеймс Джойс. Портрет на художника като млад, прев. Николай Б. Попов, Нар. култура, София, 1981 г. — Бел.прев.