Том Нокс - Тайната на сътворението

— Било е важно за произхода на религията. Уейли имал доказателство, че религията е шарада, проекция на фолклорната памет, съживен кошмар. Но овен това открил и още нещо — че в кръвната линия има следа на злото и че тази следа дарява носителите си с големи таланти, лидерски качества и харизма. Прави ги лидери. Но лидерите имат склонност към жестокост и садизъм точно заради същия генен клъстер. Джерусалем Уейли трябвало да погледне само собственото си родословие, за да се убеди в това с очите си. Баща му бил особено брутален, а негов прародител бил самият Оливър Кромуел. Уейли разкрил и един зловещ факт — че съдбата на човека е да бъде воден от жестоките, тъй като садизмът и жестокостта са свързани със същия ген, който прави хората умни и харизматични лидери. Гените на северните хора.

Кирибали понечи да заговори, но Роб го възпря с жест, вече беше почти свършил.

— Разтърсен от това откритие, Джерусалем Уейли скрил доказателството — черепа и картата. Черната книга, която Кристин и аз намерихме в Ирландия. След това Уейли се оттеглил на остров Ман, където останал съкрушен и уплашен. Бил е убеден, че светът няма да понесе истината. Основата на всички Аврамови вери била лъжовна — амалгама от спомени за ужас и жертвоприношения. Но освен това всички политически системи — аристократични, феодални, олигархични и дори демократични, били осъдени да създават лидери, предразположени към насилие. Хора, които обичали да убиват и да принасят жертви. Хора, които биха хвърлили касетъчни бомби над беззащитно село в пустинята.

Кирибали гледаше Роб с тъжна усмивка.

— И така, „Клубът на адския огън“ се разпуснал и проблемът се потулил. Но един род запазил тайната на ужасната истина, открита от Джерусалем Уейли.

— Клонкъри.

— Точно така. Наследниците на Джерусалем и на Уейли Палежа. Богат, привилегирован и кръвожаден, родът Клонкъри носел гена на Гьобекли Тепе. Познанието, някога разкрито от Том Уейли, се предавало от поколение на поколение. Това познание било най-дълбоката семейна тайна, която никога не трябвало да бъде разкрита. Ако скритото знание станело достояние на света, елитът щял да бъде отхвърлен, а ислямът, юдаизмът и християнството щели да бъдат унищожени. Щял да настане апокалипсис, да настъпи краят на всичко. Работата на Клонкъри, както те я разбирали, била да правят каквото е по силите им, за да запазят опустошителната истина потулена.

— И тогава се е появил Брайтнер.

— Общо взето, е така. След векове мълчание родът Клонкъри научил, че Гьобекли Тепе най-накрая се разкопава от Франц Брайтнер. Това било страховита новина. Ако черепът и картата също бъдели разкрити, а някой успеел да сглоби пъзела, истината щяла да бъде извадена наяве. Затова най-младата издънка на рода, Джейми Клонкъри, събрал няколко богати хлапета и ги превърнал в свои последователи, в окултна банда, с една-единствена цел — да открият и унищожат Черната книга. Но Джейми Клонкъри страдал и от още едно династическо проклятие — генният клъстер на Гьобекли Тепе, който носел, при него се проявил изключително активно и агресивно. Красив и харизматичен, надарен лидер, той е и психопат. Вярвал, че има право да убива на воля. И всеки път, когато се натъквал на пречка в издирването на черепа и картата, генът на Гьобекли взимал връх.

Настъпи дълго мълчание.

Накрая Кирибали се изправи и стана. Изтупа маншетите на ръкавите си и оправи възела на вратовръзката си.

— Много добре. Харесвам историите — каза той и погледна Роб в очите. — Най-хубавите части от Библията и Корана са ненадминати истории, не мислиш ли? Винаги съм го вярвал.

Роб се усмихна.

Кирибали направи няколко крачки към мегалитите, а лъснатите върхове на обувките му отразяваха лунната светлина.

— Завършекът на всичко това, Роб, е… доста интересен — погледна назад полицаят.

— Така е.

— Да, така е. — В тишината гласът на Кирибали звучеше като съскане. — Говорих с детектив Форестър.

— С инспектора от лондонската полиция?

— Точно с него. И той ми разказа някои любопитни подробности относно теб и Клонкъри. Разбираш ли, аз доста го притиснах за информация — сви рамене извинително Кирибали. — Знаеш какъв съм. И след като го поразпитах, Форестър ми призна какво е разбрал по време на проучванията си. Търсил е в интернет.

Роб погледна Кирибали внимателно.

— Робърт Лътрел. Това е доста необичайно име. Твърде специфично. Не съм ли прав?

— Шотландско-ирландско име е, мисля.