Том Нокс - Тайната на сътворението

— Искаш да кажеш, че това е било Падението на човека — отбеляза Кирибали. — Пропъждането от Рая.

— Може би. За да задълбочим мистерията, по това време имаме и странни намеци за промяна в сексуалното поведение. Може би на северните хора им е харесвало да изнасилват дребните пещерни жени, да ги съвкупяват със свине като на онази статуетка във вашия музей, може би са научили жените „да целуват фалоса“, както пише в Книгата на Енох. Но докато са се съешавали с новопристигналите по тези земи, жените определено са осъзнали своята сексуалност, точно както в Райската градина Ева внезапно е разбрала, че е гола. Двата хоминида са се кръстосали и агресивните гени на насилието и жертвоприношенията са били предадени, макар и в по-слаба форма. Гените са били наследени от децата, родени от това смешение.

Някъде далеч камион профуча по пътя за Дамаск и наду клаксона си.

— Така че, да, това е било Падението на човека. Обществото в Гьобекли Тепе и околните равнини е било жестоко тормозено, травмирано и хиперсексуализирано. Това вече не е било Рай. Още повече че земеделието е променяло пейзажа. Животът е станал по-труден. А каква е била реакцията на северните хора спрямо тези заплашителни знаци? Възродили са старите си обичаи — започнали са да правят жертвоприношения, за да умилостивяват жестоките богове на природата, или демоните в собствените им умове. И е трябвало да задоволяват тези богове с човешка кръв. Да слагат живи бебета в глинени делви.

Роб се загледа в пустата равнина на изток.

— А след това? — наведе се напред Кирибали.

— Сега вече стигаме до записаната история. Около 8000 г. пр.н.е. страданията, жертвоприношенията и насилието сигурно са станали твърде много. Местните ловци събирачи са се нахвърлили върху нашествениците от севера. Отвърнали са на удара. Имало е голяма битка. В отчаянието си пещерните хора избили северните до крак, тъй като имали огромно числено преимущество. А след това погребали всички тела в долина, близо до гробовете на принесените в жертва деца. Създали голямо гробище, погребална яма, недалече от Гьобекли. Това е Долината на убийствата.

— А след това засипали и храма!

Роб кимна.

— След това Гьобекли Тепе бил засипан с пръст. Това е било огромно начинание, за да се скрие срамът от кръстосването с чужденците и да се погребе злото семе. Ловците събирачи нарочно са погребали великия храм, за да заличат спомена. Споменът за ужасите, за Пропъждането от Рая и за срещата със злото. Но това не е свършило работа, защото е било твърде късно. Гените на насилието и жертвоприношенията вече били в ДНК веригата на Homo Sapiens. Генът на Гьобекли вече бил част от човешката наследственост. И се разпространявал. Като използваме Библията и други източници, всъщност можем да проследим тези гени. Да проследим изгнаниците от Гьобекли, които са тръгнали на юг към Шумер, Ханаан и Израел. При придвижването си те са разпространявали гените за жертвоприношение и насилие. Оттук идват и най-ранните доказателства за принасяне на жертви по тези земи. В земите на Ханаан, Израел и Шумер.

— Земите на Аврам — каза Кирибали.

— Да. Пророкът Аврам, роден близо до Шанлъурфа, сигурно е произлизал частично от северните хора. Бил е интелигентен, бил е лидер, бил е харизматичен. Но освен това е бил обзет и от мания за принасяне на жертви. В Библията е бил готов да пожертва и собствения си син, за да се подчини на някакъв жесток бог. Аврам също така е бил, разбира се, и основателят на трите големи религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това са Аврамовите вери. И Аврам е основал тези вери на базата на фолклорната памет, която е споделял с тези около себе си. Всички тези монотеистични религии произхождат от травмата от случилото се в Гьобекли Тепе. Всички религии са базирани на страха от великите ангели и от жестокия бог. Това е подсъзнателен и масов спомен за станалото в кюрдската пустиня, когато мощните и силните са ходели сред нас. Но по-важното е, че тези религии все още се основават на човешкото жертвоприношение. В юдаизма имаме принасянето на плътта в жертва в обреда на обрязването, в исляма имаме жертвата на джихада…

— Или може би закланите пленници на „Ал Кайда“?

— Може би. А в християнството имаме повтарящото се жертвоприношение на Христос, първородния син на Господ, който постоянно умира на кръста. Така че всички тези религии са стресов синдром, нещо като кошмар, в който непрекъснато съживяваме травмата на нашествието от север и времето, когато човек е бил прокуден от Рая и е бил принуден да се откаже от лесния живот. Бил е принуден да обработва земята. Принуден да целува фалоса. Принуден да убива собствените си деца, за да задоволи жестокия бог.