Том Нокс: Тайната на сътворението

— Точно така — потвърди Кирибали. — Всъщност се среща около Дъблин. Точно този клон от рода най-често емигрира в Америка, в щата Юта. Точно там, откъдето си ти.

Полицаят дръпна сакото си надолу, за да го оправи.

— И точно това е интересният завършек. Изглежда почти сигурно, че ти произлизаш от тях, от дъблинските Лътрел. А те също са били членове на „Клуба на адския огън“. Твоите прародители са имали роднинска връзка с Клонкъри.

Двамата мъже замълчаха.

— Това ми е известно — каза най-накрая Роб.

— Наистина ли?

— Да — кимна Роб. — Да кажем, че се досетих. Клонкъри също го знаеше. Точно поради тази причина постоянно намекваше за семейните връзки.

— Но това означава, че най-вероятно ти също носиш гена на Гьобекли. И това ли си знаел?

— Разбира се — призна Роб. — Но дори и да го нося, това е цял генен клъстер. Да не забравяме, че съм син колкото на баща си, толкова и на майка си.

— Да, да, разбира се! — кимна ентусиазирано Кирибали. — Майката е много важна за човека.

— Дори и да нося някои от тези гени, това не означава, че съдбата ми е предварително решена. За да се проявят, трябва да се окажа в определена ситуация, а и средата ми на живот и развитие също оказва влияние. Взаимодействията са много сложни — замисли се Роб. — Но сигурно няма да вляза в политиката…

Детективът се засмя.

— Така че, смятам, че всичко ще бъде наред — заключи Роб. — Стига някой да не ми натика ядрени ракети в ръцете.

Кирибали чукна токовете си един в друг, сякаш изпълняваше заповед на командир. После се обърна, извади мобилния си телефон от джоба и тръгна към колата. Може би усещаше, че Роб иска да остане сам.

Роб се изправи, изтупа дънките си от прахоляка и се отправи по познатата пътечка към сърцето на храма.

Когато стигна до най-ниското ниво на разкопките, се спря и се загледа в него. Спомни си как се бяха смели тук, как се бяха шегували с археолозите. Тук бе срещнал и Кристин, жената, която сега обичаше. Но също така тук беше загинал Брайтнер и тук беше започнал ужасът на жертвоприношенията. Точно тук преди десет хиляди години.

Луната се издигаше все по-високо, ярка и някак надменна. Огромните побити камъни извисяваха снаги в нощта тихи и властни. Роб вървеше между мегалитите, навеждаше се и докосваше гравираните изображения нежно, дори предпазливо. Изпитваше едва ли не страхопочитание и благоговеене пред тях. Пред тези древни камъни, пред тайнствения храм в Райската градина.

Роб и Кристин искаха малка и скромна сватба, по този въпрос бяха напълно единодушни. Единственият проблем беше къде да я направят. Но когато Кристин разбра, че е наследила къщата на Изобел на Принцовите острови, дилемата се реши от само себе си. „А така ще почетем и паметта й, тя би го одобрила, знам“, отбеляза Кристин.

Красивата градина на Изобел беше очевидното място за сватбата. Затова повикаха един брадат гръцки православен свещеник със слабост към чашката и наеха няколко певци, които с радост се съгласиха да им се плати в бира. Намериха дори трио чудесни изпълнители на бузуки. Поканиха само най-близките си роднини и приятели. Стив пристигна от Лондон и предаде поздравленията от колегите на Роб, Сали носеше огромен подарък, а майката на Роб беше щастлива и усмихната и беше с най-хубавата си шапка. Кирибали също уважи тържеството и беше с ослепително бял костюм.

Церемонията беше простичка и премина под ярките слънчеви лъчи. Лизи беше с най-красивата си лятна рокля, босонога и с радост се съгласи да бъде шаферка. Свещеникът стоеше на терасата и с тържествен дълбок глас редеше думите на обреда като магическо заклинание. Слънчевите лъчи се промъкваха през клоните на боровете и тамариксите, а фериботът през Босфора свиреше и прекосяваше дълбоките сини води към азиатския бряг. Певците пееха, Роб целуна Кристин и това беше всичко — вече бяха женени. Роб отново имаше съпруга.

След церемонията започна празненството. Гостите се наливаха с шампанско в градината, а котаракът Езекил гонеше златистите пеперуди в розовите храсти. Стив говореше с Кристин, майката на Кристин бъбреше със свещеника, а всички танцуваха доста нескопосано под звуците на трите бузуки. Кирибали цитираше поезия и флиртуваше с всички жени в обсега си, особено с по-възрастните.

По средата на следобеда Роб се озова до Форестър в самия край на поляните под сянката на дърветата. Използва случая най-после да благодари на детектива, че се беше направил, че вярва на лъжите им, и ги беше оставил да заминат за Турция.