Том Нокс: Тайната на сътворението

Внезапно въздухът беше процепен от изстрел. Изстрел, сякаш от нищото, сякаш дошъл от небето.

Роб отвори очи. Куршумът беше профучал над водата и се беше забил в Клонкъри. Толкова мощен куршум, че беше откъснал едната длан на убиеца.

Роб примигна и облещи очи. Клонкъри беше останал без ръка! От разкъсаната китка шуртеше кръв, а ножът се завъртя и падна във водата.

Клонкъри се втренчи смаян в ужасната рана. По лицето му се изписа дълбоко любопитство. След това отекна втори изстрел, отново дошъл от нищото. Кой стреляше? Този път куршумът почти откъсна ръката на Клонкъри от рамото. Лявата му ръка, вече без длан, висеше само на няколко червени мускулчета, а кръвта от зейналата на рамото рана се лееше в прахта.

Двамата кюрди пуснаха Лизи незабавно, обърнаха се и побягнаха с паникьосани лица. Зад тях прозвуча трети изстрел.

Клонкъри падна на колене. Този път куршумът явно го беше уцелил в крака. Той стоеше на колене в пясъка, от него течеше кръв, но продължаваше да шари със здравата ръка около себе си. Какво търсеше? Откъснатата си длан или ножа? До него Лизи лежеше здраво завързана и със запушена уста. Роб беше във вода до коленете. Кой стреля? Къде е пистолетът на Клонкъри? Роб се обърна наляво и в далечината видя облак прах. Може би към тях идваше кола, но прахта замъгляваше всичко. Нима щяха да стрелят и по Лизи?

Роб разбра, че има само един шанс. Сега! Хвърли се във водата, гмурна се и заплува. Плуваше за живота на Лизи, плуваше между кости и черепи. Никога не беше плувал толкова усилено, никога не се беше борил с толкова бурни и опасни води…

Риташе и замахваше с ръце, поглъщаше едри глътки студена вода, но накрая се хвана за нагорещената суха земя и се издърпа нагоре. Когато се изправи, задъхан и плюещ, видя, че Клонкъри е на няколко метра от него.

Убиецът лежеше, стиснал Лизи като щит срещу евентуални нови изстрели. Устата му обаче беше широко отворена, от нея течеше слюнка и челюстите се сключваха върху мекото гърло на Лизи, сякаш тигър убива плячката си. Джейми Клонкъри щеше да захапе гърлото на Лизи и да прегризе вратната й артерия.

Прилив на ярост обзе Роб. Той се хвърли през пясъка и побягна към Клонкъри точно когато острите бели зъби на убиеца започваха да стискат гръкляна на дъщеря му. Роб изрита Клонкъри в главата, откъсна го от Лизи и го отхвърли настрани. След това го изрита още веднъж, после трети път и Клонкъри се просна в прахта с вик на болка, а безполезната му полуоткъсната ръка висеше противно. Роб скочи върху водача на бандата и притисна здравото рамо на Клонкъри с коляно, така че да не може да мърда. Сега го държеше в ръцете си и можеше да го стиска така вечно.

Роб нямаше никакво намерение да бъде милостив.

— Твой ред е — обяви.

После бръкна в джоба си и извади швейцарското си ножче. Бавно и внимателно отвори най-голямото острие, завъртя го във въздуха за миг и погледна надолу.

Усети как устните му се разтеглят в усмивка. Чудеше се какво да направи най-напред, как точно да измъчва и осакати Клонкъри така, че да му причини максимална болка преди неизбежната му смърт. Да го прободе в окото? Да му отреже едното ухо? Да го скалпира жив? Какво да направи? Но докато вдигаше ножа, Роб видя нещо в злобното лице на Клонкъри. Изражението му беше напрегнато, но излъчваше споделено ликуване и предизвикателно зло. По лицето му имаше дори надежда. Роб усети как в гърлото му се надига горчив жлъчен спазъм от погнуса.

Роб тръсна глава, сгъна ножа и го прибра обратно в джоба си. Клонкъри нямаше да избяга никъде, щеше да умре от загуба на кръв тук. Кракът му беше раздробен, дланта му я нямаше, а ръката едва се крепеше. Беше невъоръжен, хленчеше и умираше от шока, от болката и загубата на кръв. Нямаше нужда Роб да прави каквото и да било.

Той отблъсна убиеца с крак и се обърна към дъщеря си.

Веднага махна превръзката от устата и тя запищя „Тати, тати, тати!“. След това викна „Кристин!“ и Роб се обърна засрамен. В стремежа си да спаси Лизи беше забравил за Кристин, но французойката доста успешно се спасяваше самичка и миг по-късно Роб се пресегна, сграбчи я за ръката и я издърпа от водата. Кристин остана да лежи в прахта, като едва си поемаше въздух.

Тогава Роб чу шум. Обърна се и видя как Клонкъри се влачи по земята, гърчи се, а полуоткъснатата му ръка виси отстрани. Раната в бедрото му зееше отворена. Зад него оставаше кървава следа. Пълзеше право към водата.

Щеше да извърши последното жертвоприношение — самоубийството. Джейми Клонкъри щеше да се удави. Роб гледаше вцепенен и ужасен. Клонкъри беше вече почти до водата и измина последния метър със стон на огромна болка. След това се наведе и падна със силен плясък в мътните и мръсни води. За момент главата му се мярна сред застиналите усмивки на черепите, а искрящите му очи гледаха право в Роб.