Том Нокс - Тайната на сътворението

— Да не би да съм напълнял? Колко депресиращо. Но ме познаваш кой съм, нали?

Роб усети как кръвта му се смразява от страх.

На хълма над тях стоеше Джейми Клонкъри и в ръката си държеше пистолет. Роб беше на мушка. Зад убиеца имаше двама едри мъже — здрави кюрди с черни мустаци, също въоръжени. Двамата главорези държаха между себе си друга дребна фигура, цялата овързана с въжета.

Лизи! Жива, но очевидно уплашена. Устата й беше стегната много здраво.

Роб се озърна наляво-надясно към Радеван и приятелите му, като търсеше помощта им.

— О, аз не бих очаквал някаква подкрепа от тях, мистър Роби — изсмя се Клонкъри и махна лениво към Радеван.

Той кимна послушно и се обърна към Кристин и Роб. Изгледа ги и потри палец и показалец в красноречив жест.

— Англичанин много пари, много пари. Долари и евро, долари и евро…

После махна на приятелите си, кюрдите пуснаха лопатите, отдръпнаха се от Роб и Кристин и ги изоставиха с пълно равнодушие. Двамата бяха сами и чакаха съдбата си.

Роб гледаше със стиснати челюсти, победен и лишен от всякаква надежда, как кюрдите изкачиха хълма и тръгнаха към ленд ровъра. Радеван бръкна в багажника на колата и извади кожената кутия. След това я отнесе на Клонкъри и я остави в праха до Лизи. Клонкъри се усмихна и кимна. Радеван се върна при ленд ровъра, скочи зад волана и потегли с превъртане на гуми сред облак прах, като отнесе със себе си пушките и пистолета, скрити под седалката на шофьора.

Гъстият прахоляк увисна укорително във въздуха, докато автомобилът изчезваше зад опаления от слънцето хоризонт. Роб и Кристин останаха сами и напълно беззащитни на дъното на долината.

Клонкъри стоеше над тях, въоръжен и в компанията на двама кюрди. На няколкостотин метра убиецът беше оставил сребрист високопроходим автомобил, който просветваше на светлината. Очевидно се беше приближил пеша, за да може да ги изненада. И планът му беше проработил.

Бяха в капан. Лизи беше на колене в прахта, вързана и със запушена уста. Не откъсваше ужасения си и объркан поглед от баща си, а в очите й се четеше неистова молба да я спасят.

Но Роб знаеше, че не може да я спаси. Знаеше какво ще се случи след малко и това нямаше да бъде героично спасение.

Клонкъри щеше да убие Лизи пред него. Щеше да принесе първородното дете на Роб в жертва тук, сред дивата пустош, където в небето се виеха гарвани и лешояди. В следващите няколко минути дъщеря му щеше да умре, да бъде убита жестоко и брутално, а Роб щеше да бъде принуден да гледа.

Клонкъри махна с пистолета към Роб и Кристин.

— Преместете се ей тук, влюбени птички такива.

Роб гледаше дъщеря си, коленичила в прахта, беше напълно объркан и изпитваше мъчително терзание. След това се обърна яростно към Клонкъри. Никога не беше чувствал толкова силно желание да нарани някого — искаше да разчлени Клонкъри с голи ръце, да го разкъса със зъби, да извади очите му с пръсти.

Но Роб и Кристин бяха в капан, нямаха никакво оръжие и трябваше да се подчинят. Като следваха отпуснатите жестове на Клонкъри, те застанаха на ниско възвишение по средата на долината. Малка пясъчна могилка. Роб нямаше никаква представа защо Клонкъри държи да бъдат точно върху изолираното хълмче.

Вятърът шептеше меланхолично. Кристин имаше вид сякаш всеки момент ще заплаче. Роб се огледа наляво и надясно, като отчаяно търсеше начин да се измъкне, но изход нямаше.

Какво правеше Клонкъри? Роб примижа, напрегна очите си срещу слънцето и ги заслони с длан. Изглежда, онзи държеше в ръката си телефон или нещо подобно. Той го насочи наляво към пъплещите води на Ефрат, точно там, където дигата ги пазеше от приливната вълна.

Най-после Клонкъри заговори:

— Не всеки ден се случва да измъчваш и убиеш дете пред татко му, затова мисля, че трябва да го отбележим подобаващо. Наистина нека си направим малко фойерверки. Така, ето, нека празненството започне!

Той натисна бутон на устройството, което държеше, и части от секундата по-късно трясъкът на силна експлозия раздра пустинята, последван от осезаема взривна вълна. Клонкъри беше взривил малката овчарска колиба върху дигата. Когато димът и пламъците се разсеяха, Роб видя защо.

Във въздуха бе хвърлена не само колибата. Половината дига също я нямаше и сега водата нахлуваше през отвора. Намерила по-ниска точка, тя се втурна натам, бушуваше в склоновете на долината. Тонове и тонове вода се изливаха с рев и се носеха към Роб и Кристин.