Том Нокс - Тайната на сътворението

Роб седна на един голям камък и нахвърля още някои записки, като нижеше безценните бисери на доказателствата върху нишката на историята. Един цитат не му даваше мира. Роб си спомняше как го повтаряше баща му, мормонът. Беше от Битие, глава 6: „Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери. Божиите синове като видяха, че човешките дъщери бяха красиви, взимаха си за жени от всички, които избираха…“.

В продължение на половин час Роб пишеше, драскаше и пак пишеше. Беше почти привършил, историята беше почти готова. Той затвори бележника си и се забърза надолу по хълма към долината. Намери Кристин легнала на земята, сякаш беше заспала. Но тя не спеше, а се взираше напрегнато точно над пръстта.

— Търся аномалии — обясни тя, като погледна Роб. — И намерих няколко. Ето там!

Тя се изправи, плесна с ръце и младите кюрди се обърнаха към нея.

— Джентълмени, моля за внимание! Скоро ще можете да се върнете у дома при семействата си и да забравите за лудата французойка. Но нека направим още едно усилие, моля ви. Ето там.

Радеван и приятелите му взеха лопатите си и последваха Кристин до друг край на долината.

— Копайте надолу, право надолу. Ето тук. Не много дълбоко. Копайте плитко и нашироко. Благодаря ви.

Роб отиде да намери кирката си, за да може да се включи. Харесваше му да копае с кюрдите. Така имаше какво да прави, освен да се притеснява дали не се занимават с нещо напълно безсмислено. И да не мисли за Лизи. За Лизи, за Лизи, за Лизи…

Докато копаеха, Роб запита Кристин за неандерталците. Тя му беше казвала, че е работила на няколко обекта, където са живели неандерталци, като например Мула-Герси по бреговете на река Рона във Франция.

— Смяташ ли, че те са се кръстосали с Homo Sapiens?

— Възможно е.

— Мислех, че има теория, според която неандерталците просто са измрели.

— Има. Но също така имаме и доказателства, че са се кръстосали с хората.

Кристин изтри потта от лицето си с ръкава на ризата.

— Неандерталците може да са си проправили път сред човешкия генен набор и чрез изнасилване. Ако са измирали, ако са били неспособни да се конкурират за храната или за каквото и да било друго, са били отчаяни да спасят собствения си вид. А са били по-едри от Homo Sapiens. Макар и да е възможно да са били по-глупави…

Роб се загледа в птица, която кръжеше във въздуха. Беше още един лешояд. Помълча малко и зададе още един въпрос:

— Ако са се кръстосали с хората, възможно ли е това да е променило човешкото поведение? Или човешката култура?

— Да. Една от възможните промени е канибализмът. Допреди 300 000 години в човешката история няма доказателства за организиран канибализъм. Но неандерталците определено са били канибали. Така че… — замисли се Кристин и наклони леко глава. — Така че е възможно неандерталците да са внесли някои от своите поведенчески черти. Като канибализма например.

В небето самолет на турските авиолинии оставяше бяла следа.

— Тази сутрин се чудих относно размера на хоминидите, чиито останки открихме — започна отново Кристин. — Онези големите.

— Продължавай…

— Ами… Твоята теория, че може да има връзка с Централна Азия, звучи правдоподобна. Поне в някакъв смисъл.

— В какъв?

— Най-големият хоминид, открит някога, е от Централна Азия. Гигантопитекът. Бил е огромен. Маймуночовек, висок около 2,70 — 2,80 метра. Нещо като йети.

— Сериозно?

— Живели са преди около триста хиляди години — кимна Кристин. — Може да са оцелели дори още по-дълго, а някои учени смятат, че гигантопитекът може да е оцелял толкова време, че да остане в спомените на Homo Sapiens. Спомени за огромни маймуночовеци. Но, разбира се, това е доста фриволна теория. По-вероятно е гигантопитекът да е измрял вследствие на конкуренцията с Homo Sapiens. Никой не е сигурен какво точно се е случило с гигантопитека. Но пък…

Кристин млъкна и се облегна на кирката си като фермер, съзерцаващ реколтата си.

Очевидното заключение изведнъж осени Роб. Той извади бележника си и започна да пише развълнувано.

— Искаш да кажеш, че може би има и трето обяснение, нали? Може би гигантопитекът наистина е еволюирал, но се е превърнал в много по-сериозен конкурент на Homo Sapiens. Това не е ли също възможно?

Кристин сбърчи чело и кимна.

— Да, възможно е. Но нямаме доказателства нито за едното, нито за другото.

— Така. Нека предположим, че това се е случило — продължи Роб. — Тогава този нов хоминид би трябвало да е бил много едър, агресивен и интелигентен, нали? Той е еволюирал, за да се справи с трудни и жестоки условия на живот. Бил е свиреп конкурент за ресурси.