Том Нокс - Тайната на сътворението

Вдигна глава, след като приключи със записките си. Кристин мереше костите и снимаше скелетите. Но денят беше свършил. Пустинният бриз беше мек и освежителен. Прииждащата вода беше вече толкова близо, че Роб можеше да я подуши във въздуха. Вероятно не беше по-далеч от три-четири километра. Той се втренчи в изкопите и потърка уморените си очи. Бяха разкрили огромно и скръбно гробище. Истинска костница на древни хора, лежащи редом до хуманоидните гиганти. Но същинската загадка оставаше неразрешена, Роб все още не я беше разгадал, записките му не се връзваха логически. Мистерията не беше разбудена. А мракът в пустинята означаваше, че имаха само още един ден.

Сърцето на Роб проплака безмълвно за дъщеря му.

По пътя обратно към Шанлъурфа говориха за намерения в кожената кутия документ и за връзката му с Книгата на Енох. Роб сменяше скоростите рязко, а Кристин излагаше теориите си и крещеше, за да надвика дрънченето на колата.

— Книгата на Енох е… псевдоскрипт.

— Което означава?

— Означава, че не е част от официалната Библия, но някои древни клонове на християнството, като Етиопската църква например, я смятат за наистина свещен текст.

— Аха…

— Книгата на Енох е на около 2200 години и вероятно е написана от израилтяни, макар и да не сме напълно сигурни. — Кристин се загледа в пустинята пред тях. — Намерена е сред документите, запазени в това, което е известно като „Свитъците от Мъртво море“. Книгата на Енох описва времето, когато петимата паднали ангели — Петимата Сатани или Наблюдателите — и техните подчинени дошли сред ранните хора. Тези ангели били отначало близо до Бог, но не устояли на красотата на жените. На дъщерите на Ева. Затова ангелите взели тези жени, а в замяна обещали на земните мъже тайните на писането, на строителството, на изкуството и на гравирането. Тези… демони научили жените и „да целуват фалоса“.

Роб гледаше пътя пред колата и успя измъкне от себе си усмивка. Кристин също се усмихна.

— Това е точната фраза, която се използва в Книгата на Енох — каза Кристин и отпи вода от една бутилка. — Уф! Тази вода е топла.

— Продължавай — подкани я Роб. — За Книгата на Енох.

— Отново според Книгата на Енох това смешение между демоните и хората породило раса от зли и яростни гиганти, Нефилимите.

Роб гледаше скрития в сумрака път напред. Искаше да разбере какво му говори Кристин, наистина искаше. Опитваше се с всички сили. Накара я да повтори, но след това просто се предаде. Не можеше да спре да мисли за Лизи. Чудеше се дали не трябва да се обадят на Клонкъри, но знаеше, че това би било глупаво. Трябваше да го изненадат. Трябваше внезапно да обявят, че са разкрили тайната, ако въобще успееха да го направят. Планът им щеше да проработи само така.

Но Роб беше уморен, изгорял на слънцето, уплашен и чувстваше колко призрачна е пустинята. Усещаше, че камъните на Гьобекли Тепе са близо, все още там, в пустошта. Спомни си за статуетката на жената, вързана с разтворени крака, за да бъде изнасилена от глигани с големи пениси. Мислеше си за бебета, пищящи в древните делви.

А след това отново се сети за Лизи и Клонкъри и се опита да изхвърли мисълта от главата си.

Последните километри от пътя преминаха в мълчание и нетърпение да стигнат до града. Кюрдите промърмориха нещо за довиждане и отидоха да ядат и да пият, а Роб и Кристин паркираха уморени колите и влязоха тихо в хотел „Харан“. Роб носеше Черната книга притисната до гърдите си, тъй като от умора не чувстваше ръцете си.

Нямаха време да почиват. Роб беше уморен, но беше обзет от трескава решимост и искаше да обсъди записките си. Щом влязоха в хотелската стая, той започна да разпитва Кристин, преди още тя да си е взела душ.

— Това, което не разбирам, са делвите. Онези с бебетата в Гьобекли.

Кристин го изгледа. Тъмнокафявите й очи бяха пълни с обич, но и кървясали от умора. Въпреки това Роб продължи да упорства.

— Имаш предвид… не разбираш защо са точно делви, така ли?

— Да. Винаги съм си мислел, че културата около Гьобекли Тепе е била… каква беше думата, която използваше Брайтнер? Акерамична? Без глинени съдове. Но изведнъж идва някой и научава тукашните момчета как да си правят делви, при това доста преди всяка една от останалите култури в района да е овладяла това умение. Доста преди някой на земята да го е можел.

— Да, вярно е… Освен на едно място… На едно място е имало керамика преди Гьобекли.

— Така ли?

— Япония — намръщи се Кристин. — Културата джомон в Япония.