Том Нокс - Тайната на сътворението

На другия край на поляната полицаите явно приключваха разговора и си стискаха ръцете.

— Така — продължи Кристин. — Според този пергамент Долината на клането е на един ден път пеша от Гьобекли Тепе, като се върви към залеза. И черепът е оттам. Предполагам, че там ще намерим и много други като него. Трябва ние да сме активната страна и да мислим с няколко хода напред. Трябва да подчиним Клонкъри. Трябва да го принудим да освободи Лизи жива и здрава. Ако разкрием тайната, скрита в Черната книга и съдържаща се в черепа и пергамента, ако копаем в Долината на клането и разберем истината зад всичко това, ще разполагаме с коз. Защото тайната се крие в тази долина. А Клонкъри настоява за точно тази тайна. Тайната, която е била разкрита на Джерусалем Уейли и която е съсипала живота му. Тайната, която Клонкъри иска да остане скрита завинаги. Ако искаме да имаме власт над Клонкъри, трябва да го подминем, да разкопаем долината, да открием тайната и да го заплашим, че ще разкрием загадката пред целия свят, ако не ни върне Лизи. Ето така ще спечелим.

Полицаите вървяха към тях, а спорът им явно беше приключил.

Роб стисна ръцете на Сали и на Кристин.

— Добре. Да го направим — прошепна той. — Двамата с Кристин ще отлетим за Шанлъурфа незабавно. Ще тръгнем сами и ще изкопаем тази тайна.

— И няма да казваме на полицията — додаде Кристин.

Роб се обърна към Сали.

— Сигурна ли си, Сали? Искам да ми кажеш, че си съгласна с плана.

— Ще… ще ти повярвам, Роб Лътрел — изгледа го тя. Очите й бяха пълни със сълзи, но Сали се овладя. — Ще ти се доверя да върнеш дъщеря ни. Така че — да. Моля те, направи го. Моля те, моля те. Само върни Лизи!

Форестър се приближи към тях, като потриваше длани.

— Да се разбързаме и да тръгваме за летището, а? Трябва да говоря с министерството. Ще окажем натиск, обещавам.

Роб кимна. Зад инспектора се издигаше мрачният сив силует на „Нюмън Хаус“. За секунда Роб си представи как е изглеждала сградата, когато Игън и Уейли са вдигали буйните си празненства под мъждивата светлина на маслените лампи и как високите млади мъже са се смеели и са крещели, докато са подпалвали живи, прогизнали от уиски котки.

Кристин и Роб отлетяха за Турция направо от Лондон още същата вечер, след като наговориха куп очевидни лъжи на Форестър и Бойер.

Решиха да вземат Черната книга със себе си. На летище „Хийтроу“ Кристин се легитимира като археолог и пусна най-чаровната си усмивка, за да прекара през лондонската митница странния череп, смътно наподобяващ човешки. В Турция трябваше да бъдат дори още по-внимателни. От Истанбул хванаха самолет за Диарбекир, а след това взеха такси и пропътуваха още шест дълги и прашни часа през нощта, докато се доберат до Шанлъурфа с първите утринни лъчи. Не искаха да обявят пристигането си на Кирибали, като се появят на летището в Шанлъурфа. Очевидно бяха западняци, бяха подозрителни и нежелани, щяха да ги забележат на мига. Всъщност не искаха Кирибали да разбира, че изобщо са близо до Турция.

Самото им присъствие в Кюрдистан беше достатъчно рисковано.

Стигнаха до туптящото сърце на напечената от слънцето Урфа и се насочиха към хотел „Харан“. Точно пред лобито Роб откри своя човек Радеван, който се беше скрил на сянка от горещото утринно слънце и спореше шумно за футбол с другите шофьори. Беше раздразнителен и явно не в добро настроение, но сприхавостта му се дължеше на Рамадана — през деня всички ходеха навъсени, гладни и жадни.

Роб реши да действа направо и попита Радеван дали би могъл да намери няколко приятели, за да им помогне да разкопаят Долината на клането. После тихо го помоли да осигури и някакви оръжия. Искаше да е готов за всичко.

Отначало Радеван беше мрачен и несигурен и отиде да „се посъветва“ с безбройните си братовчеди. Но час по-късно се върна със седмина приятели и роднини, всичките усмихнати кюрди. Междувременно Роб беше успял да купи няколко очукани лопати и да наеме два много стари ленд ровъра.

Това по всяка вероятност щяха да бъдат най-импровизираните разкопки за последните двеста години, но нямаха избор. Разполагаха само с два дни, за да намерят окончателния отговор на въпросите си, два дни да разкопаят Долината на клането и да принудят Клонкъри да пусне Лизи. А и Радеван беше успял да се сдобие и с оръжие. В износена стара чанта бяха скрити две карабини и пистолет.

— Виждаш, че ти помагам, мистър Роби. Харесвам англичаните, те помагат на кюрдите — смигна Радеван на Роб, докато се разплащаха. След това се усмихна приветливо и прибра пачката долари.