Том Нокс - Тайната на сътворението

— Разбира се, в Турция трябва да се свържем с местната полиция — наруши мълчанието Форестър. — Ще говоря с министерството. Не можем да ви оставим просто да излетите за Турция. Това е случай на убийство. Сложно е. Сигурен съм, че ме разбирате.

— Разбира се — присви очи Роб.

— Съжалявам, ако ви изглежда твърде бюрократично, но ще бъдем бързи. Много бързи, обещавам. Но просто трябва да сме внимателни. А онзи тип е пълно куку, дори и да спазвате указанията му, нямате гаранция, че той няма… сещате се. Имаме нужда от местна подкрепа. А това означава официална намеса, одобрение от Анкара и съгласуване с Дъблин. Всичко това.

Роб си помисли за Кирибали, за змийската му усмивка и за заплахите му на летището.

— Разбира се.

Матюсън отново подскачаше от крак на крак. Очевидно искаше цялата група, която му носеше само неприятности, да се махне от офиса, но беше твърде вежлив, за да го каже. Всички покорно излязоха навън, водени от Роб. Той носеше „Черната книга“ — черепа и картата в старата кожена кутия. Сали и Кристин бяха зад него и си говореха тихо. Полицаите вървяха последни и разговаряха оживено, почти спореха.

Роб видя как лондонският детектив мушна Бойер с пръст.

— За какво, по дяволите, се карат?

— Кой знае? — сви рамене Кристин. Изражението й беше злобно и присмехулно. Продължиха да вървят.

Роб погледна наляво към Сали и надясно към Кристин.

— И вие ли си мислите, каквото и аз си мисля? — каза той.

— Да — кимна Кристин. — Полицията ще оплеска всичко.

— Точно така. Цялата тая история: „Ще говорим с министерството“ и т.н. Господи! — Роб усети как у него се надигат гняв и притеснение. — И щели да говорят с оня мръсник Кирибали. Какво правят въобще? Кирибали така или иначе сигурно е в комбина с Клонкъри. Кой друг би могъл да помага на това копеле?

— А ако се обърнат към Анкара, това ще отнеме векове — продължи Кристин. — Ще се скарат с кюрдите и всичко ще бъде ужасен провал. Те не разбират. Те никога не са били там, не са виждали Шанлъурфа.

— Може би вие трябва да заминете. Веднага. — Сали стисна ръката на Роб. — Просто го направете. Вземете Черната книга, черепа, каквото и да е там, отнесете го на Клонкъри и му го дайте. Тръгнете сега или утре, полицията не може да ви спре. Направете каквото иска Клонкъри. Роб, тя е наша дъщеря!

— Абсолютно — кимна бавно Роб. — А и познавам някой, който може да ни помогне… в Шанлъурфа.

Кристин вдигна рязко ръка.

— Но ние все още не можем да вярваме на Клонкъри. Нали? Форестър е прав поне за това. — Кристин погледна открито първо към Роб, а след това към Сали. Лицето й беше огряно от меките лъчи на залязващото слънце. — Той със сигурност преследва Книгата. Но след като я получи, след като му я дадем, той може просто да… да направи каквото си поиска. Разбирате ли? Той е психопат и сам го признава. На него му харесва да убива.

— Тогава какво да правим? — запита Роб отчаяно.

— Може би има начин. Видях картата.

— Какво?

— Когато бяхме в кабинета — обясни Кристин. — Пергаментът е написан на късен арамейски. Това е езикът, използван от ханаанците. И мисля, че мога да го прочета. Или поне да разбера общия смисъл.

— И?

Кристин погледна към кожената кутия в краката на Роб.

— Покажи ми я отново.

Роб се наведе, отвори кутията, извади пергамента и го приглади на коляното си.

— Така си и мислех — кимна Кристин и посочи към един ред от древното писмо. — Тук пише: „Големият череп на предците идва от… Долината на клането“.

— Че къде е това?

— Не пише.

— Чудесно. А останалото? Какво означава?

— Споменава Книгата на Енох. Не се цитира — намръщи се Кристин. — Но се говори за нея. А след това, ето тук, пише: „Долината на клането е мястото, където умряха предците ни“. Да! Да, да!

Кристин посочи друг ред от пергамента и продължи:

— А тук пише, че долината е на един ден път пеша към залязващото слънце, от „мястото за отдаване на почит“.

— Тоест…

— Тук са нарисувани река и долини. А тук има и още една следа. Пише, че мястото за отдаване на почит е наричано още Хълмът на корема. Това е!

Умът на Роб отказа да работи. Чувстваше се толкова уморен и така напрегнат заради Лизи. Той погледна Кристин, но нейното изражение беше точно обратното на неговото. Тя преливаше от енергия и нетърпение.

— Хълмът на корема! Сети се! — изгледа го тя.

Роб поклати глава, като се чувстваше пълен идиот.

— Това е буквалният превод на турското… Гьобекли Тепе.

Сякаш светкавица проряза мозъка на Роб.