Том Нокс - Тайната на сътворението

В дъното на нишата, покрита със стари паяжини и сива прах, лежеше голяма и доста очукана кожена кутия.

Роб се наведе и като пъшкаше от напрежението, извади кутията покрай летвите и я остави на стълбището.

Кръглата кутия с плосък капак беше направена от стара, пропукана и износена черна кожа. Определено приличаше на нещо от XVIII в., на нещо аристократично, сякаш е била част от багажа на някой лорд по време на пътуванията му. Ковчежето наподобяваше архитектурния стил на сградата, в която беше лежало скрито толкова години.

Кутията беше покрита с дебел слой прашасали паяжини. Кристин ги почисти с ръка и по капака се показаха думи, гравирани тънко със златиста боя.

Т. У., Anno Domini 1791

Роб и Кристин се спогледаха.

— Т. У. Томас Уейли — каза французойката.

— Преди да отиде до Израел и да стане Джерусалем Уейли…

Директорът на колежа изглеждаше развълнуван и нервно пристъпваше с елегантните си обувки от крак на крак.

— Момчета, вижте, съжалявам, но имате ли нещо против да отнесем това нещо някъде другаде? По тези стълби постоянно минават студенти… и не съм сигурен, че искам да се вдигне врява.

Форестър и Дули осъзнаха, че това е смислено предложение и всички се съгласиха да се преместят. Роб вдигна кутията, като я държеше пред себе си като барабан. Тя не беше толкова тежка, просто беше неудобна за носене. Вътре трополеше нещо доста голямо и докато вървяха, той се опитваше да я държи колкото се може по-стабилно. Всяка изминала секунда, всеки пропилян миг той си мислеше за Лизи. Всяка секунда я приближаваше към смъртта.

Роб с мъка се удържаше да не вика по хората. Стисна зъби в пълно мълчание и решително последва директора Матюсън надолу по стълбите и по един къс коридор. Най-накрая влязоха в светъл и елегантен офис. Това беше кабинетът на директора с изглед към дърветата и огрените от слънцето поляни на „Сейнт Стивънс Грийн“.

Форестър погледна през прозореца към Сали и Бойер, които седяха на една пейка и чакаха.

— Извинете ме за минута — каза той и извади телефона си.

Оставиха кутията върху бюрото на Матюсън и от древната кожена облицовка се вдигна облак прах.

— Добре. Да я отворим! — каза Дули.

Кристин вече проучваше кутията.

— Тези стари каишки и катарами няма да се разкопчаят — промърмори тя, докато опитваше да раздвижи една от тях.

Дули също опита една от токите.

— Напълно са ръждясали.

Роб пристъпи напред с ножа в ръка.

— Дъщеря ми чака! — отсече той. После клекна и преряза каишките. Последната се оказа най-твърда и Роб трябваше да използва ножа като трион, но след кратка свирепа борба кожата поддаде и се отплесна встрани.

Той се изправи и се отдръпна. Форестър повдигна черния кожен капак с гравираните златни букви. Всички погледнаха във вътрешността на старата кутия и видяха Черната книга. Бяха първите, които я съзираха след двеста и петдесет години.

Освен това реликвата не беше книга и ги гледаше в отговор. Беше лице.

— Господи! — възкликна Дули.

На дъното на кутията имаше череп.

Беше много странен. Очевидно човешки, но в същото време не съвсем. Имаше остри скули и почти птичи, змиеподобни очи, добре оформени и азиатски като тип, но странно широки и сякаш присвити в жестока усмивка.

Роб разпозна черепа веднага.

— Това е точно каквото видях в Лалеш. Същия вид череп. Нещо като получовек… полуптица. Какво, по дяволите, е това? Кристин, ти си остео… експерт. Какво е това?

С привична сръчност Кристин бръкна в черната кожена кутия и извади черепа.

— Много добре е запазен — каза тя, докато оглеждаше черепната кутия и долната челюст. — Някой го е обработил, за да го предпази от разрушаване.

— Но колко е стар? Какъв е? Човешки ли е? Защо очите му са такива?

Кристин отиде до светлината близо до високите прозорци и вдигна черепа към яркото слънце.

— Определено е череп на хоминид. Но е хибрид.

Вратата на офиса се отвори. Влязоха Сали и Бойер. Те се спряха шокирани и се втренчиха в черепа в ръцете на Кристин.

— Това ли е? — каза Бойер невярващо. — Това ли е Черната книга? Човешки череп?

— Аха — кимна Роб.

— Не е съвсем човешки. — Кристин завъртя черепа и продължи да го оглежда. — Това е хоминид, но има доста явни различия между този череп и нормален череп на Homo Sapiens. Ето, погледнете. Вижте колко е голяма черепната кутия, колко ясен е сагиталният шев на теменната кост, а очните кухини… много интересно…

— Значи това е кръстоска между човек и… и какво? — запита Роб.