Том Нокс: Тайната на сътворението

Кирибали също излезе. Двамата мъже тръгнаха заедно по виещата се пътечка, която водеше към разкопките.

— Така — наруши тишината Кирибали. — Разкажи ми.

— Какво да ти разкажа?

— Какво правехте в долината? В Долината на убийствата.

Роб се замисли за момент, но след това започна колебливо да обяснява. Нахвърля кратката история на Тайната на Сътворението, съвсем схематично. Но това беше достатъчно да запали любопитството на слушателя му. На лунната светлина Роб видя как очите на Кирибали се разширяват от удивление.

— И смяташ, че си разбрал всичко? — усмихна се детективът. — Че наистина си разплел цялата история?

— Може би… но нямаме никакви снимки. Всичко се изгуби в наводнението. Никой няма да ни повярва, така че това няма никакво значение.

Кирибали въздъхна едва ли не радостно. Бяха на билото на по-ниското хълмче и стояха до едно самотно черничево дърво. Мегалитите се виждаха и хвърляха сенки на лунната светлина.

— Мой пишещ приятелю. — Кирибали потупа Роб по гърба. — За мен има значение. Знаеш, че харесвам английската литература. Кажи ми какво мислиш. Разкажи ми за Тайната на Сътворението.

Роб се поколеба, но Кирибали настоя.

Роб седна на една каменна пейка, извади бележника си и напрегна поглед, за да разчете записките си под бледите лунни лъчи. След това затвори бележника и се загледа към хълмистата равнина. Кирибали седна до него и се заслуша във версията на Роб.

— Да започнем с препратките в Библията, с падналите ангели, с откъсите в Книгата на Енох и с Битие, глава 6. Вярвам, че това са легенди за смешението между хоминидните видове и първите хора.

— Разбирам — усмихна се Кирибали.

— И според мен фолклорната памет се е зародила така. Някъде около 10 000 г. пр.н.е. един човешки вид е мигрирал от север в днешен турски Кюрдистан. Тези нахлуващи хоминиди са еволюирали от гигантопитека, най-големия познат хоминид. И ако съдим от културните влияния, тези по-големи хоминиди са дошли от Централна Източна Азия.

Кирибали кимна.

Роб продължи:

— Какъвто и да е бил произходът им, нека наречем тези нахлуващи в новите земи хоминиди „северните хора“. В сравнение с Homo Sapiens, северните хора са били по-развити и определено по-агресивни. Те са владеели керамиката, строителството, гравирането върху камък, скулптурата, може би дори са имали писменост. Докато Homo Sapiens все още е живеел в пещери.

Детективът остана мълчалив и се замисли.

Роб продължи да развива мисълта си.

— Защо северните хора са били по-умни и по-свирепи? Отговорът е в произхода им — идват от север. Учените отдавна твърдят, че по-суровият климат създава по-голяма и по-стратегически ориентирана интелигентност. В ледниковия период трябва да планираш, за да оцелееш. Трябва и да се конкурираш по-безмилостно за наличните ресурси. От друга страна, по-топлият и мек климат може би създава по-висока социална интелигентност и по-приятелско сътрудничество… Но северните хора са били изправени пред проблем и са били принудени да мигрират. Може да приемем, че са измирали точно като неандерталците преди тях. Изглежда наистина, че северните хора са имали генетично увреждане, което ги е правило предразположени към насилие и агресия. Може би суровият климат им е насадил страх от отмъстителния Бог. Божество, жадно за кръв, изискващо предлагането на човешки жертви. Каквато и да е била причината, северните хора са се избивали сами, жертвали са собствения си вид. Били са измираща цивилизация, също като ацтеките. В отчаянието си са потърсили по-гостоприемен район и климат — райския климат на Плодородния полумесец. Мигрирали са на юг и на запад. Започнали са да се кръстосват с по-скромните хора от кюрдските равнини и са се смесили с ловците събирачи, с пещерните хора. Научили са ги на изкуството на строителството, на гравирането върху камък, дали са им религия и общество. На това се дължи и поразителното развитие на културата, което виждаме в Гьобекли Тепе. Всъщност предполагам, че Гьобекли е бил храм, построен от онези суперхора, за да вдъхнат страх на ловците събирачи.

Някъде в мрака изврещя коза.

— За известно време Гьобекли Тепе сигурно е изглеждало на дребните ловци събирачи като рай. Едемската градина, мястото, където боговете са ходели сред хората. Но нещата са започнали да се променят. Може би хранителните ресурси са започнали да намаляват. В резултат на което северните хора са накарали дребните ловци да работят. Да събират дивите треви от кюрдските равнини, да се трудят като фермери. Започнал е тайнственият преход към земеделието. Революцията на неолита. И ние, хората, сме били робите. Илотите. Копачите в полето.