— Но, Робърт, как се вписват тук йезидитите?
— Те са от особена важност, защото има само два източника на информация за случилото се в Гьобекли. Първият са кюрдските култове на ярсените, алевите и йезидитите. Тези племена смятат, че са потомци на чистокръвните пещерни хора от Гьобекли. Те са синовете на делвата. Синовете на Адам. Останалата част от човечеството, казват те, произлиза от Ева. От втората делва на получистите, делвата, пълна със скорпиони и змии.
— Разбирам…
— Тези култове имат много общи митове за Райската градина. Но дори за тях това, което е станало в Гьобекли, е само избледнял и плашещ спомен за някакви подигравателни, подобни на птици ангели, които са изисквали да бъдат обожествявани. Но неясната фолклорна памет е достатъчно мощна. Затова и йезидитите не се женят за хора извън тяхната общност. Имат митологичен страх, че може да омърсят собствената си кръвна линия със следите на насилие и жертвоприношения, които виждат в по-голямата част от човечеството. В останалите от нас. Ние сме хората, които носят гените на Гьобекли.
Кирибали остана безмълвен, докато смилаше и тази информация.
Роб продължи:
— Прокълнатите йезидити носят и ужасно бреме на плещите си. Бремето на унижението. Може и да твърдят, че са чисти, но дълбоко в себе си знаят истината, че някои от техните предци са се смесили със злите северни хора и са им позволили да разпространят гена на Гьобекли. Заради това са на мнение, че злините са се разпрострели по света основно по тяхна вина. Оттук идват забраните, потайността на йезидитите и особеното им чувство за срам. На това се дължи и фактът, че те не са се разпространили далеч от храма, откъдето произхождат. Те трябва да го пазят. Все още се боят, че ако истината бъде разкрита и постъпките им станат известни на света, ще бъдат унищожени от гнева на останалата част от човечеството. Техните предци не са успели да защитят човеците от северните хора, а техните жени са лягали със северните демони. Нещо като хоризонталното сътрудничество на окупираната Франция.
— А това би обяснило и естеството на тяхното божество. На ангела паун — вметна Кирибали.
— Да. Йезидитите знаят истината и това не им позволява да почитат обичайните богове. Затова те се кланят на Дявола, на Мелек Таус. Това е Молох от изгарянето на децата. Символична преработка на злите суперхора с техните птичи очи. И много хиляди години тази странна вяра и убеждения са останали скрита мистерия. Генът на Гьобекли се е разпространил по целия свят, стигнал е дори до Америка през Беринговия проток. Но истинската тайна на йезидитите, Тайната на Сътворението, е била скрита на сигурно място. Стига Гьобекли Тепе да остане встрани от вниманието.
— А кой е другият източник? Ти каза, че има два източника на познание.
— Другият са тайните общества в Европа. Зародили са се през XVI в. Свободните масони и т.н. Това са били хора, интересуващи се от слухове и предания, от теориите, че в Близкия изток има доказателства, дори документи, които заплашват историческата и теологичната основа на християнството и на всички религии като цяло.
Звездите вече се бяха вдигнали високо и проблясваха в ясното небе.
— Особено заинтригувани от подобни слухове са били по-разкрепостените членове на английската антиклерикална аристокрация — обясни Роб. — Един от тях, Франсис Дешуд, е пътувал из Анадола. Това, което узнал тук, го убедило, че християнството е просто една шарада. След това основал „Клуба на адския огън“ заедно с други мислещи като него интелектуалци, артисти и писатели. Тяхната основна задача била подриване на устоите и осмиване на съществуващата вяра.
Роб се загледа в най-големия от мегалитите и продължи:
— Но членовете на този клуб все още нямали финалното доказателство, че религията е фалшива или „погрешна“. Истинската история на Гьобекли става известна едва когато Джерусалем Уейли от ирландския „Клуб на адския огън“ се завърнал от пътуването си до Израел. В Йерусалим той получил така наречената Черна книга от йезидитски свещеник. Не знаем защо. Но знаем, че Книгата всъщност е представлявала кутия — тази, която в момента е у вас. В нея имало странен череп и карта. Черепът не бил на човек, а на хибридно същество. Картата показвала гробище близо до Гьобекли, гробището на злите богове. Това е Долината на клането. Жреците обяснили на Уейли колко важно е всичко това.
— Кое е било толкова важно? — повдигна вежди Кирибали.
Читать дальше