Том Нокс - Тайната на сътворението

Роб си записа. Искаше да разбере повече, но двама турски работници се приближиха и попитаха Брайтнер нещо на немски. Роб разбираше езика точно толкова, колкото да схване смисъла — работниците искаха да направят по-дълбок изкоп, за да стигнат до нов мегалит. Брайтнер очевидно се притесняваше за сигурността на хората при толкова сериозно разкопаване. Накрая археологът въздъхна, сви рамене към госта и отиде да се разпореди на място. Роб забеляза как един от турците се намръщи — странно, мрачно изражение — и пак го обзе същото чувство. Определено се усещаше напрежение, но защо?

Роб се почуди дали да сподели подозренията си. Сега двамата с Кристин бяха сами край дългата маса. Шумът от разкопките беше приглушен от разстоянието, чуваше се само почукването на лопатите и кирките, горещият пустинен вятър разнасяше звуците.

— И какво мислите за Гьобекли? — попита Кристин.

— Невероятно е, разбира се.

— Но наясно ли сте колко точно е невероятно? — усмихна се тя.

— Мисля, че да… Или не съм?

Тя го изгледа скептично.

Роб се облегна и се усмихна.

— Вие ми кажете.

Кристин сръбна замислено от чая си.

— Важно е да запомните едно за това място, Робърт — че е на 12 000 години.

— И…?

— Сетете се какво са правили хората тогава.

— Какво имате предвид?

— Това място е толкова старо — Кристин погледна към разкопките, — че хората, които са го построили, са били ловци събирачи.

— Пещерни хора?

— Да, горе-долу. — Тя погледна Роб открито, право в очите. — Виж, Роб… нали може на ти… Преди да разберем за Гьобекли Тепе, преди най-накрая да го датираме миналата седмица, не сме и допускали, че примитивният човек е бил способен да построи нещо подобно. Че е можел да прави изображения от камък, да създава изкуство и сложна архитектура. И да изпълнява религиозни ритуали.

— Защото тогава е имало само пещерни хора.

— Точно така. Гьобекли Тепе е революция в догмите и схващанията до момента. Тотална революция.

Кристин допи чая си.

— И това променя напълно схващанията ни по отношение на човешката история. Това са може би най-важните разкопки в целия свят за последните 50 години. Съизмерими са по значение с рисунките в пещерата Ласко във Франция. Едно от най-великите археологически открития в историята.

Роб кимна. Беше искрено заинтригуван и много впечатлен. И се почувства като ученик пред учителя си.

— Как са го направили? Хора с лъкове и стрели? Хора, които са нямали дори керамика. Не са обработвали земята. Как са построили този огромен храм?

— Храм ли?

— Да, храм. — Кристин затвори очи, а след това погледна Роб директно. — Не сме открили никакви доказателства, че тук са живели хора. Няма и следа дори от най-примитивно селище. Намерихме стилизирани изображения на животни в чест на успешен лов или с ритуална цел. Може би сме открили ниши за кости, за погребални обичаи. Затова Брайтнер смята, че е храм. Първата религиозна сграда в света, построена в чест на лова и за отдаване на почит към мъртъвците. И аз се присъединявам към това мнение.

Роб остави химикала си и помисли за щастливото изражение на немеца и веселите пламъчета в очите му.

— Веселяк е, а?

— А ти нямаше ли да си, ако беше на негово място? Той е най-щастливият археолог в света. Разкрива най-невероятния обект. Тук е от много години, но резултатите стават само по-добри. От седмица на седмица.

Роб кимна и нахвърли още бележки. Ентусиазмът на Кристин беше заразителен почти колкото този на Брайтнер, а обясненията й бяха по-ясни. Роб все още не споделяше идеята, че Гьобекли Тепе е „революция“, но предусещаше, че статията ще стане напрегната и драматична. Без проблем щеше да влезе на втора страница на основното издание на вестника. А още по-добре би стояла като голям материал в цветното приложение. Текстът му имаше нужда от хубави цветни фотографии, за да се развие и да стане още по-силен. Притъмнени снимки на мегалитите по залез, кадри на изцапаните с прах работници. С точните фотоси статията щеше да стане великолепна.

След това Роб се замисли за гневния поглед на турския работник. И за леката промяна в настроението на Брайтнер, когато говореха за статията. И за напрежението край изкопите.

Роб вдигна поглед към Кристин. Тя беше до самовара и сипваше още от горещия сладък черен чай. Той се запита дали въобще да споменава нещо. После реши да намекне за изблика на Радеван.

— Случи ми се нещо странно, Кристин. Знам, че тези разкопки са изключителни и прочее. Но дали всички смятат така?