— Какво имаш предвид?
— Ами… поговорих с местните… и тяхното отношение… не е така добро. Това място предизвиква гневни реакции. На шофьора ми например.
Кристин видимо се стегна. Тя седна и се загледа в чашите.
— Продължавай.
— Таксиджията, който ме докара… — Роб почука с химикала по брадичката си. — Казва се Радеван. Избухна, когато снощи споменах Гьобекли. А и не само той. Усеща се и тук. А Брайтнер е… в двете крайности. Имам предвид, че когато тази сутрин с него говорехме за статията ми, на него сякаш въобще не му харесваше, че съм тук. Въпреки че се смее постоянно.
Роб погледна Кристин право в очите и продължи:
— Би трябвало да се предполага, че един археолог ще иска светът да узнае за разкритията му, нали така? Да се разчуе какво се случва тук, какво точно е намерил. Но на Брайтнер това очевидно не му харесва.
Кристин мълчеше. Роб също се умълча. Стар журналистически трик, който сработи безотказно. Смутена от тишината, Кристин се размърда и се наведе напред.
— Добре. Прав си… Има… тук има… — започна тя и отново млъкна.
Кристин се замисли, сякаш водеше разговор със самата себе си. Ветрецът от пустинята беше станал още по-горещ, ако това въобще беше възможно. Роб чакаше и отпиваше от чая си. Кристин въздъхна.
— Тук си една седмица, нали? Пишеш сериозен материал.
— Да.
Французойката кимна.
— Добре. Нека те върна с колата до Шанлъурфа. Работата тук спира в един на обед, тъй като е твърде горещо, и много хора се прибират по домовете си. Обикновено и аз се прибирам.
Тя се втренчи в Роб и се намръщи.
— Можем да поговорим в колата ми. Насаме.
На прашната площадка до разкопките, която служеше за паркинг, Роб даде на Радеван щедър бакшиш и му обясни, че ще се прибере сам. Радеван го погледна, сведе очи към сгънатите банкноти в ръката си, след това забеляза и застаналата зад гърба на журналиста Кристин. Шофьорът пусна широка разбираща усмивка и обърна колата. Докато натискаше газта, се подаде от прозореца и извика:
— Може би утре, мистър Роб?
— Може би утре.
Радеван потегли бързо. Кристин махна на Роб към своя ръждив ленд ровър. Отвори му вратата от вътрешната страна, бързешком разчисти седалката от купчината документи, тетрадки и научни списания, които метна небрежно отзад. След това запали двигателя и автомобилът полетя с доста висока скорост към главния път, като остави зад себе си каменистите възвишения и се насочи към опърленото от слънцето жълто поле.
— Та… какво става?
Роб трябваше да изкрещи въпроса си, за да надвика шума от мотора и хрущенето на камъните под гумите.
— Основният проблем е политиката. Не бива да забравяш, че тук е Кюрдистан… — отвърна тя.
— Знам…
— Кюрдите смятат, че турците крадат наследството им. Че взимат най-ценните неща за музеите в Истанбул и Анкара… Не съм сигурна, че е точно така.
Роб се загледа как водата в един напоителен канал проблясваше под слънцето. Беше чел, че цялата област е част от огромна селскостопанска кампания — големия проект „Анадола“, който целеше да съживи пустинята, като използва водите на Ефрат. Проектът провокираше противоречив отклик, тъй като предполагаше да бъдат наводнени и потопени десетки древни и уникални археологически обекти. Но във всеки случай не и Гьобекли.
Роб погледна към Кристин, която рязко сменяше предавките.
— Но е истина, че правителството няма да остави местните да печелят от Гьобекли Тепе — добави тя.
— Защо?
— Поради напълно основателни археологически причини. Както навярно си подразбрал от намека ми — Кристин се усмихна, гледайки пътя пред себе си, — това са най-значимите археологически разкопки в света. Последното, от което Гьобекли Тепе има нужда, са тълпи туристи. И правителството не слага знаци, оставя пътищата разбити. Което пък означава, че можем да работим на спокойствие.
Тя завъртя рязко волана и натисна газта.
— Не че аз лично имам много какво да правя, при положение че не сме намерили нито един скелет. Да, занимавам се с обща работа, като администратор…
Кристин пое дъх и продължи:
— Но разбирам и гледната точка на кюрдите. Погледни селата наоколо, сигурна съм, че си ги забелязал на идване.
— Минахме през две села — кимна Роб.
— Нямат дори течаща вода. Канализация. Едва ли имат и училища. Покъртително бедни са. А при добър маркетинг Гьобекли Тепе може да се превърне в машина за пари. И да вкара много пари в района.
— А Франц е между чука и наковалнята?
Читать дальше