Том Нокс - Тайната на сътворението

— Какво имаш предвид?

— Ами… поговорих с местните… и тяхното отношение… не е така добро. Това място предизвиква гневни реакции. На шофьора ми например.

Кристин видимо се стегна. Тя седна и се загледа в чашите.

— Продължавай.

— Таксиджията, който ме докара… — Роб почука с химикала по брадичката си. — Казва се Радеван. Избухна, когато снощи споменах Гьобекли. А и не само той. Усеща се и тук. А Брайтнер е… в двете крайности. Имам предвид, че когато тази сутрин с него говорехме за статията ми, на него сякаш въобще не му харесваше, че съм тук. Въпреки че се смее постоянно.

Роб погледна Кристин право в очите и продължи:

— Би трябвало да се предполага, че един археолог ще иска светът да узнае за разкритията му, нали така? Да се разчуе какво се случва тук, какво точно е намерил. Но на Брайтнер това очевидно не му харесва.

Кристин мълчеше. Роб също се умълча. Стар журналистически трик, който сработи безотказно. Смутена от тишината, Кристин се размърда и се наведе напред.

— Добре. Прав си… Има… тук има… — започна тя и отново млъкна.

Кристин се замисли, сякаш водеше разговор със самата себе си. Ветрецът от пустинята беше станал още по-горещ, ако това въобще беше възможно. Роб чакаше и отпиваше от чая си. Кристин въздъхна.

— Тук си една седмица, нали? Пишеш сериозен материал.

— Да.

Французойката кимна.

— Добре. Нека те върна с колата до Шанлъурфа. Работата тук спира в един на обед, тъй като е твърде горещо, и много хора се прибират по домовете си. Обикновено и аз се прибирам.

Тя се втренчи в Роб и се намръщи.

— Можем да поговорим в колата ми. Насаме.

На прашната площадка до разкопките, която служеше за паркинг, Роб даде на Радеван щедър бакшиш и му обясни, че ще се прибере сам. Радеван го погледна, сведе очи към сгънатите банкноти в ръката си, след това забеляза и застаналата зад гърба на журналиста Кристин. Шофьорът пусна широка разбираща усмивка и обърна колата. Докато натискаше газта, се подаде от прозореца и извика:

— Може би утре, мистър Роб?

— Може би утре.

Радеван потегли бързо. Кристин махна на Роб към своя ръждив ленд ровър. Отвори му вратата от вътрешната страна, бързешком разчисти седалката от купчината документи, тетрадки и научни списания, които метна небрежно отзад. След това запали двигателя и автомобилът полетя с доста висока скорост към главния път, като остави зад себе си каменистите възвишения и се насочи към опърленото от слънцето жълто поле.

— Та… какво става?

Роб трябваше да изкрещи въпроса си, за да надвика шума от мотора и хрущенето на камъните под гумите.

— Основният проблем е политиката. Не бива да забравяш, че тук е Кюрдистан… — отвърна тя.

— Знам…

— Кюрдите смятат, че турците крадат наследството им. Че взимат най-ценните неща за музеите в Истанбул и Анкара… Не съм сигурна, че е точно така.

Роб се загледа как водата в един напоителен канал проблясваше под слънцето. Беше чел, че цялата област е част от огромна селскостопанска кампания — големия проект „Анадола“, който целеше да съживи пустинята, като използва водите на Ефрат. Проектът провокираше противоречив отклик, тъй като предполагаше да бъдат наводнени и потопени десетки древни и уникални археологически обекти. Но във всеки случай не и Гьобекли.

Роб погледна към Кристин, която рязко сменяше предавките.

— Но е истина, че правителството няма да остави местните да печелят от Гьобекли Тепе — добави тя.

— Защо?

— Поради напълно основателни археологически причини. Както навярно си подразбрал от намека ми — Кристин се усмихна, гледайки пътя пред себе си, — това са най-значимите археологически разкопки в света. Последното, от което Гьобекли Тепе има нужда, са тълпи туристи. И правителството не слага знаци, оставя пътищата разбити. Което пък означава, че можем да работим на спокойствие.

Тя завъртя рязко волана и натисна газта.

— Не че аз лично имам много какво да правя, при положение че не сме намерили нито един скелет. Да, занимавам се с обща работа, като администратор…

Кристин пое дъх и продължи:

— Но разбирам и гледната точка на кюрдите. Погледни селата наоколо, сигурна съм, че си ги забелязал на идване.

— Минахме през две села — кимна Роб.

— Нямат дори течаща вода. Канализация. Едва ли имат и училища. Покъртително бедни са. А при добър маркетинг Гьобекли Тепе може да се превърне в машина за пари. И да вкара много пари в района.

— А Франц е между чука и наковалнята?