Джонатан Келерман - Били Стрейт

Не мога да получа карта за библиотеката, защото нямам адрес. Използвам следната техника: влизам вътре и се преструвам на дете от основното училище „Кинг“, което има домашни. Сядам сам на маса и чета и пиша известно време, обикновено решавам задачи. После се връщам при полиците.

Някой ден ще върна книгата за президентите. Дори и да я задържа завинаги, никому няма да липсва. Вероятно.

Да изглеждаш като малко безобидно дете си има и преимущества. Понякога можеш да влезеш незабелязано в магазина и да вземеш разни неща, без да те хванат. Знам, че това е грях, но без храна умираш, а самоубийството също е грях.

Освен това хората не се страхуват от деца, поне не от бели деца, затова ако помолиш някого за малко пари, той в най-лошия случай ти се усмихва. С други думи — какво могат да ми кажат? Намери си работа, хлапак!

Едно нещо със сигурност научих в Уинстън: ако ядосваш хората, задължително ще бъдеш наранен.

Може би Господ ми помага, като ме е направил дребен за възрастта ми. Но все пак ми се иска след време да порасна.

Преди да затъне, мама понякога хващаше брадичката ми и казваше: „Я се погледни. Ти си ангел. Истинско херувимче“.

Мразех тези думи. Все едно бях обратен.

Няма начин да разбереш кое е безопасно. Избягвам всички хора, а паркът е най-подходящото място за това — 17 квадратни километра тишина и спокойствие.

Благодаря ти, откачен господин Грифит.

Той се опитал да убие жена си, като я застреля в окото.

За осем месеца Петра беше работила по двайсет и едно убийства, някои от тях много страшни. Но нищо не можеше да се сравни с това. Дори и сватбата на Ернандес.

Жената изглеждаше размазана. Беше потънала в кръв. Направо удавена в нея, като плод, натопен в шоколад. Отпред роклята й беше съсирена сивкава пихтия, а от прорезите в плата стърчаха накълцани органи. Дрехата й беше от някаква коприна, която не можеше да задържи кой знае какви следи. И кръвта удобно прикриваше всеки опит да се вземе нещо от трупа. Може би убиецът беше пипал бижутата й.

Със Стю пристигнаха по тъмно и завариха мрачни лица, наелектризиран от радиостанции ефир, истинска феерия от премигващи червени светлинки. Взеха показания от парковите служители, които намерили тялото, и зачакаха изгрева, за да огледат по-добре жертвата.

Кръвта, засъхнала и придобила кафеникави оттенъци, покриваща цялото тяло и асфалта около него, се бе разляла по паркинга на вадички, някои от които още лепкави.

Петра застана до трупа и скицира терена, като си отбелязваше всички рани, които можеше да види. Най-малко седемнайсет пробождания — и това беше само отпред.

Наведе се колкото може по-близо, без да докосва нищо, и разгледа разкъсаната плът. Долната устна беше почти отнесена, лявото око — кървавочервена пихтия. Всички поражения бяха в лявата част.

Ех, да можеш сега да видиш отнякъде своето гнусливо дете, татко!

Двайсет и един трупа преди това не я бяха уплашили, но този, особено под ярката слънчева светлина, я накара да й се повдигне. После се случи нещо още по-лошо — изпита болезнено състрадание.

Горката. Горкичката, как стигна дотук?

Външно се държеше. Който и да я погледнеше, щеше да види само сръчност и професионализъм. Казвали са й, че изглежда много делова. Обвинението беше хвърлено от Ник и в него се съдържаше намекът, че акуратността не е секси. Но той в какво ли не беше я обвинявал! Как не беше разбрала по-рано какво става?

Обичаше да я смятат за делова. Беше си намерила работа, която харесва.

Преди месец отиде в един салон в Мелроуз и заръча на отегчения фризьор да отреже двайсет сантиметра от тъмната й коса. Резултатът беше къса, изтънена гарвановочерна прическа, която изискваше минимални грижи.

Стю веднага забеляза. „Много ти отива.“

Смяташе, че така подчертава добре издълженото си бледо лице.

Избираше дрехите си само според тяхната практичност. Елегантни костюми с панталони от разпродажбите в „Лоуманс“ и „Робинсънс-Мей“, които вкъщи сама поправяше, за да паснат на стройната й фигура. Предимно черни, като този, който носеше днес. Няколко тъмносини, един шоколадовокафяв и един тъмносив.

Слагаше си червило „Мак“, тъмночервено с кафяв нюанс, малко сенки за очи и спирала за мигли. Никаква пудра, кожата й беше бяла и гладка като хартия. Никакви бижута. Нищо, което заподозрените биха отмъкнали.

Жертвата носеше пудра. Петра я виждаше ясно по местата, незацапани от кръв. Имаше останки от руж, пудра, спирала за мигли, беше малко по-силно гримирана от нея, разбра тя от незасегнатото око.