Джонатан Келерман - Били Стрейт

Друг път Тъпака скъса колекцията ми от списания, които бях събрал от чуждите боклуци, както и книгите ми, включително и тази за президентите. Едно от първите неща, които проверих, когато най-накрая открих библиотеката на Хилхърст авеню, беше дали имат книга за президентите. Намерих една, но беше различна от моята. Страниците й не бяха така дебели и имаше само черно-бели снимки. Но пак беше интересна. Научих, че Уилям Хени Харисън настинал, след като го избрали, и умрял.

Лош късмет за първия президент с име Уилям.

Действа. Умът ми се прочисти. Но сърцето и стомахът ми още пареха. Нататък: Тейлър, Филмор, Пиърс… Джеймс Бюканън, единственият президент, който не се беше женил, сигурно му е било самотно в Белия дом, въпреки че навярно си е имал достатъчно работа. Може да му е харесвало да е сам. Разбирам го.

Линкълн, Джонсън, Грант, Маккинли.

Още един президент, който се казва Уилям. Дали някой някога го е наричал Били? Като го гледам на снимката какъв е плешив и как гледа злобно и ядосано, не ми се вярва.

Никой не ме е наричал Уилям, освен учителите в първия ми учебен ден, но и те скоро минаха на Били, защото децата се смееха, когато ми викаха Уилям.

Били Козата.

Уилям Брадли Стрейт.

Обикновено име, няма нищо особено в него, но е по-хубаво от някои от прозвищата, с които са ме наричали.

Чак, чак…

Ох, пак се спънах, но не паднах. Място №5 е все още далеч. Нощта е топла. Иска ми се да сваля вонящите на урина дрехи и да побягна през дърветата гол като диво силно животно, което знае къде отива… Ще вдишам и издишам десет пъти, за да успокоя сърцето си.

… Така е по-добре. Други списъци. Екзотични риби: платии, риба меч, неонови тетри, гупи, акули, оскари, морски котки, морски таралежи, ароуани. Никога не съм имал аквариум, но в колекцията ми от списания имаше един брой „Наръчник по екзотични риби“ и снимките ме омаяха с цветовете си.

Във всички статии се повтаряше, че трябва много да се внимава, когато се прави аквариум, и да сме наясно с какви риби си имаме работа. Ако са достатъчно големи, оскарите и ароуаните изяждаха другите, а ако ароуаните станеха много едри, се опитваха да изядат и оскарите. Златните рибки са най-миролюбиви, но и най-бавни и другите винаги ги изяждат.

Стомахът ми още пареше, сякаш някой ме разкъсваше отвътре… дишай… паркови животни: птици, гущери, катерички, змии от време на време. Тях ще ги оставя.

Хората също.

Понякога през нощта могат да се видят бездомни откачалки с колички, пълни с боклуци, но те никога не се задържаха много-много. Имаше и мексиканци с ниски коли, които пускаха висока музика. Те обаче се спираха край влаковете. Наркомани, разбира се, нали е Холивуд. Виждал съм ги как паркират, сядат на някоя маса на поляните за пикник, сякаш ще си поръчват вечеря, пристягат ръцете си, боцкат се и после се взират в празното пространство.

Когато дрогата наистина влезе в кръвта им, въздишат, главите им клюмват и заспиват. Наистина приличат на хора, които просто си подремват.

Понякога в дъното на паркинга спират коли с двойки, включително и от обратни. Говорят си, опознават се, пушат, отдалеч цигарите им изглеждат като малки оранжеви звезди.

Всички се забавляват.

Мислех си, че и те ще правят това тази вечер.

Някой винаги късаше ограничителната верига и на парковите служители им отнемаше седмици да я поправят. Ченгетата не патрулираха тук често, защото това е територия на парковите служители. Паркът е огромен. В библиотеката намерих книга, в която пишеше, че площта му е 17 квадратни километра. Пишеше още, че паркът бил направен по странен начин. Един откачен, който се казвал полковник Грифит, се опитал да убие жена си и трябвало да даде земята си на щатските власти, за да отърве затвора.

Значи в това място има нещо, което носи лош късмет на жените…

Един квадратен километър е хиляда декара, значи 17 квадратни километра е огромно нещо. Знам, защото съм ги обходил почти всичките.

Понякога парковите служители се спират, пушат и си говорят. Преди няколко седмици един мъж и една жена от пазачите спряха колата си на поляната за пикници след полунощ. После се целуваха. Чувах как дишането им се учестява, чух как тя простена и си представих, че скоро щяха да стигнат и до съществената част. Но жената се отдръпна и каза: „Да тръгваме, Бърт. Остана сега някой да ни види“.

Отначало Бърт не каза нищо. А после произнесе: „Ох, всичко разваляш“. Но го каза през смях. Целуваха се, опипваха се още малко, преди да се качат пак в колата и да изчезнат. Предполагам, че не са се отказали да правят секс, вероятно са изчакали да свърши смяната им и са отишли някъде другаде. Може би у някого от двамата или в един от мотелите на Булеварда, където се плаща на час и отпред чакат проститутки.