Джонатан Келерман - Били Стрейт

Чернокож мъж, на трийсет и шест години, метър и седемдесет висок, около петдесет килограма, многократно арестуван и осъждан през последните двайсет години, последния път за опит за изнасилване, който го изпрати в Соледад за десет години, намалени, разбира се, на четири.

Обичайната полицейска снимка с мрачна, отегчена от процедурата физиономия.

Дори когато го арестуваха, изглеждаше отегчен. Нямаше резки движения, никакви опити за бягство. Просто си стоеше в мърлявия безистен, зениците му бяха разширени и се правеше на непукист. Но като му щракнаха белезниците, очите му се разшириха от учудване.

К’во съм направил, полицай?

Най-смешното беше, че той наистина изглеждаше невинен. Според предварителните данни за ръста му Петра очакваше да види някакъв пращящ от тестостерон Наполеон, но пред нея стоеше дребен смотаняк с писклив глас като на Майкъл Джексън. Беше и спретнато облечен. Чисто нови дрешки, вероятно крадени. По-късно надзирателят в затвора й каза, че Фрешуотър носел женско бельо под изгладените си бежови панталони.

Четиригодишното гостуване в Соледад беше заради нападението над шейсетгодишна баба в Уотс. Като излязъл, Фрешуотър бил по-гневен от всякога и само след седмица отново се впуснал в престъпления, но този път вдигнал летвата на насилието.

Страхотна система. Като приключи доклада си, Петра си припомни изненадата по малоумното лице на Фрешуотър, за да се насили да се усмихне.

К’во съм направил?

Бил си много, много непослушен.

Стю все още говореше по телефона с Кати: Скоро ще се прибера вкъщи, скъпа. Целуни децата от мен.

Имаше шест деца, много целувки трябваше да се раздадат. Петра ги беше виждала как се строяват пред него преди вечеря — много светлоруси коси, блестящи от чистота ръце и нокти.

Доста време й трябваше, за да се научи да гледа чуждите деца, без да мисли за своите безплодни яйчници.

Стю разхлаби вратовръзката си. Улови погледа му, но той се извърна. Връщането към дневните смени щеше да му се отрази добре.

Той беше на трийсет и седем, с осем години по-възрастен от Петра, но изглеждаше по-близо до трийсетте. Беше строен, привлекателен мъж с чуплива руса коса и пъстри очи със златисти отблясъци. Набързо им лепнаха прякорите Кен и Барби, въпреки че Петра беше тъмнокосата. Стю имаше вкус към скъпи традиционни костюми, бели ризи с ръкавели, плетени кожени тиранти и копринени вратовръзки на райета, притежаваше най-добре смазания деветмилиметров пистолет в участъка и членска карта за Гилдията на филмовите актьори, тъй като бе играл малки роли в телевизионни сериали за ченгета. Миналата година се снима в „Детективът-3“.

Беше буден, амбициозен и стриктен мормон. С хубавата Кати и шестте им отрочета живееха в къща с половин хектар двор в Ла Кресчента. Той беше много добър учител за Петра — никакво пренебрежение към нея като към жена, никакви лични отношения, умееше да изслушва. Бяха страхотни колеги и се състезаваха с другите да направят най-много арести. Идеалната двойка. Допреди седмица. Какво ставаше?

Нещо на политическа основа? През първия им ден като партньори той й каза, че мисли по-нататък да се захване с кабинетна работа и да кандидатства за лейтенант.

Подготвяше я за раздялата, но напоследък не беше споменавал нищо по въпроса.

Петра се чудеше дали не се цели и по-високо. Баща му беше очен лекар с успешна практика и Стю бе израснал в огромна къща във Флинтридж, беше карал сърф на Хаваите и ски в Юта. Беше свикнал с хубавото.

Капитан Бишъп. Заместник-началник Бишъп. Можеше да си го представи след няколко години — с посивели слепоочия и бръчки като на Кари Грант — как очарова пресата и я води за носа. Но в същото време щеше да върши и много работа, защото зад красивата външност се криеха амбиции и възможности.

Фрешуотър беше голям удар. Защо не се радваше?

Още повече че той беше човекът, който го разкри. По старомодния начин. Въпреки че приличаше на конте, деветте години стаж го бяха направили спец по живота на улицата и си имаше поверителни информатори от най-ниските слоеве на обществото.

По случая с Фрешуотър се водеха две отделни разследвания. И двете показваха, че убиецът на проститутки е силно пристрастен към кокаина, нощем продаваше крадени вещи на Булеварда и се друсаше в един апартамент на Чироки. Две много важни улики: пълният адрес, включително и номера на апартамента, и точните места, по които се разхождат пласьорите на наркотици.