Джонатан Келерман: Били Стрейт

Вече стоя настрана от тези мотели, но в началото, когато дойдох тук, една дебела черна проститутка с ярки шорти и черна дантелена блуза на голо се опита да ми се продаде.

Непрекъснато повтаряше: „Ела, малкия“. И нещо като: „Me bocha, me bocha, me bocha“. След това вдигна блузата си и ми показа едната си огромна черна гърда. Зърното й беше месесто, грамадно и лилаво — като зряла синя слива. Побягнах, а смехът й ме преследваше, както кучето преследва котката.

Но по някакъв странен начин ме накара да се почувствам добре, защото мислеше, че мога да го направя. Въпреки че знаех, че сигурно ми се подиграваше. Още помня онова зърно, което завря в лицето ми, сякаш казваше: „Хайде, поеми го, смучи го“. Устата й беше широко отворена, а зъбите й бяха огромни и много бели.

Сигурно се опитваше да ме направи за смях или просто толкова много бе закъсала за пари, че бе готова да го направи с всекиго. Повечето от проститутките се боцкат или смъркат.

Тези двама паркови служители се смееха малко като проститутката.

Дали има такова нещо — сексуален смях ?

Да се отнасят с теб като с дете си има и добрите, и лошите страни. Когато влезеш в някой магазин и имаш пари, дори да си на опашката преди възрастните, тях първи ги обслужват. По-страшно е на Булеварда и на затънтените улички, пълни с откачалки и перверзни типове, които изнасилват деца. Веднъж на алеята намерих списание, в което бяха снимани разни перверзници как го правят с деца. Завираха си ги в задниците им или в устите им. Някои деца плачеха, други изглеждаха упоени. Лицата на извратеняците не се виждаха, само косматите им крака и в коя посока гледаха. Но това ме направи по-предпазлив.

Разни типове спират колите си до мен, докато се разхождам, дори и посред бял ден, размахват пари или шоколади, дори и онази си работа. Аз не им обръщам внимание и ако не се разкарат, побягвам. Преди, щом бях в лошо настроение, защото не съм ял или съм сънувал кошмари, им показвах среден пръст, но веднъж един се опита да ме прегази с колата си. Отървах се и вече държа ръцете в джобовете си.

Никога не се знае откъде може да изникне проблем. Преди седмица-две коли се нанизали една в друга на Гоуър. Тази отпред имала само малка драскотина, но собственикът й слязъл с бейзболна бухалка и разбил предното стъкло на другия. После тръгнал да гони и шофьора, но той избягал.

Пълно е с маниаци, които крещят на всички просто ей така, по цяла нощ се стреля. Виждал съм разни типове да се разхождат посред бял ден с издути джобове, в които може би има пистолети.

Единственият мъртвец, когото съм виждал, беше от онези старци с колички от улицата. Устата му беше широко отворена, сякаш спеше, но кожата му сивееше и през устните му прелитаха навътре и навън мухи. До него беше количката, която се канех да обера, но после се отказах, апетитът ми изчезна. През нощта се събудих ужасно гладен и си помислих, че съм много глупав, че се вързах. Той и без това си беше стар.

Когато съм ял достатъчно, преливам от енергия. Бърз съм като хала. Като бягам, се чувствам, все едно имам реактивен двигател — няма гравитация, никакви ограничения.

Понякога започвам да тичам под ритъма на някаква музика в главата си, хоп-хоп, хоп-хоп, нищо не може да ме спре. Когато това се случи, трябва да се насилвам да забавя темпото, защото става опасно, ако се самозабравиш.

Винаги преди да вляза в парка, също забавям. Даже доста по-рано. Освен това се оглеждам на всички страни да не би някой да ме следи, после тръгвам напред спокойно, сякаш живея в някоя от огромните къщи в подстъпите на парка.

Една от книгите, която Тъпака скъса, беше от френски учен на име Жак Кусто. В нея пишеше за октоподи и сепии. В една от главите се разказваше как октоподите могат да се слеят с цвета на околната среда. Не съм октопод, но знам как да се скрия от чужди погледи.

Взимам някои неща скришом, но това не значи, че съм крадец.

Намерих същата книга за октоподите в библиотеката, взех я и после я върнах.

Взех и книгата за президентите, но си я оставих.

Никой не я беше поръчвал от девет месеца, поне така пише на талона й.

Библиотеката в Уинстън беше жалка. Намираше се в малко помещение до общинската зала, която никой не използваше и през повечето време стоеше затворена. Библиотекарката винаги ме гледаше така, сякаш се каня да открадна нещо, но най-смешното беше, че аз изобщо нямах такова намерение.

В библиотеката в Хилхърст също има една възрастна жена, но тя през повечето време си седи в кабинета, а тази, която всъщност записва книгите, е млада хубава мексиканка с много дълга коса. Веднъж ми се усмихна, но аз се направих, че не й обръщам внимание и усмивката й застина, сякаш я бях полял със студена вода.