Джонатан Келерман - Били Стрейт

Див звяр на свобода.

Петра разтвори стиснатите си юмруци и ги пъхна в джобовете на сакото. Костюмът беше купен в Ню Йорк, „Сакс“, тънък креп, наситеночерен. Беше удобен, затова го облече за засадата на Фрешуотър.

Блондинката носеше рокля с лек син оттенък. Синьо-черна дреха, пропита с ръждиво.

Две жени в черно. Траурът започваше.

Стю продължи разговора си с Ливит, а Петра остана до трупа, самоназначи се за пазач. Охраняваше тленни останки?

Като малко момиче в Аризона ходеше на излети с баща си и брат си Дик. Тогава намираше много сменени кожи, дантелени остатъци от змии и гущери, събираше ги и се опитваше да плете от тях по-дебели върви. Те обаче се превръщаха на прах в ръцете й и оттогава смяташе влечугите за много крехки и не толкова страшни същества.

Но все пак продължиха да тровят сънищата й години наред. В кошмарите й се явяваха скорпиони, диви котки, бухали, крастави жаби, летящи буболечки, паяци „черни вдовици“, безкраен поток от същества, които прииждаха по междущатското шосе.

Бедният татко, всяка вечер бе осъден на едночасова повинност, трябваше да разказва приказки и плоски смешки, да търпи постоянните й маниакални пристъпи, ритуалите на безкрайните проверки за безопасност, за да може най-малкото му дете най-накрая да заспи и да остави самотния си родител да си почине.

Какво ли правеше, когато най-накрая остана сам?

Доколкото го познаваше, използвал е всяка свободна минута, за да проверява студентски работи и да пише учебници, които никога не завършваше. С една голяма чаша „Чивас“ за подсилване. Знаеше, че държи бутилка в нощното си шкафче. Тя бързо се изпразваше, въпреки че никога не го бе виждала пиян.

Професор Кенет Конър, физиолог антрополог със средна репутация, беше поразен от Алцхаймер и почина преждевременно преди близо две години. Помнеше този ден. Беше гонила един откраднат мерцедес чак до Мексико, когато от участъка й предадоха съобщението от болницата. Церебрален кръвоизлив. Хубаво име за удар. Неврологът заключи, че мозъкът на баща й е бил отслабен от болестта.

Баща й бе специализирал генетика на безгръбначните, събираше черупки, кожи, черепи и крила на насекоми, всякакви органични остатъци. Малката им къща край шосето извън Финикс беше претъпкана с вкаменелости и животински остатъци и миришеше като занемарен музей. Беше добър човек и грижовен баща. Майката на Петра бе починала при нейното раждане, но баща й никога не й отправи и един упрек, въпреки че бе сигурна, че я вини за смъртта на жена си. Но тя сама се наказа достатъчно, преживя труден пубертет и непрекъснато предизвикваше скандали с баща си, докато той най-накрая бе принуден да я изпрати в пансион, където да се изживява като жертва.

В завещанието си бе отбелязал, че иска да го кремират и тя и братята й изпълниха това условие и разпръснаха праха му от едно скалисто плато посред нощ.

Всеки чакаше някой друг да заговори.

Най-накрая Брус наруши мълчанието:

— Всичко свърши, той почива в мир. Хайде да се махаме оттук, по дяволите!

Баща им, колекционерът на тъкани, превърнат в сив прах. Може би някой ден, след милиони години, някой археолог ще открие молекула от Кенет Конър и ще строи хипотези какъв е бил животът през двайсети век.

Ето я сега и тази купчина плът, точно пред нея, мъртва и жалка.

Петра предположи, че жената е била между двайсет и пет и трийсет години. Стегнатата шия предполагаше млада възраст, а и зад ушите й не се забелязваха белези от пластична операция.

Хубави скули, доколкото можеше да прецени по дясната страна на лицето. Цялата лява половина беше червена пихтия. Сигурно убиецът е бил левичар. От среза на шията главата й се бе килнала надясно.

С изключение на Фрешуотър, всичките й предишни двайсет и един случая бяха съвсем обичайни: стрелби в барове, сбивания с ножове, побоища. Глупаци, които убиват други глупаци.

Най-грозното от всички беше убийството на сватбата на Ернандес. Стана в събота в залата на общината, близо до границата им с участъка на Рампарт. На приема след церемонията младоженецът уби бащата на булката с чисто нов нож за торта със седефена дръжка. Беше го разрязал от гърдите до слабините, просто го заклал пред ужасените погледи на осемнайсетгодишната си съпруга и още стотина гости.

Ама че меден месец!

Петра и Стю намериха жениха да се крие в Болдуин Парк, арестуваха го и го пратиха зад решетките. Беше деветнайсетгодишен помощник-градинар, скрил ножа в чувал с тор в камиона на шефа си, идиотът му с идиот.