Другото, смазаното, беше тъмночервена дупка. Очната ябълка се беше свила като смачкан целофан. Част от желеподобното й съдържание се бе разтекло чак до носа.
Хубав нос, поне където не беше накълцан.
Дясното око зееше, широко отворено, синьо и покрито с тънък слой. Този мътен мъртвешки поглед. Не можеше да се имитира — нищо не можеше да го наподоби.
Борбата на душата? И какво остава след нея? Една обвивка, жива колкото сменена кожа на змия?
Продължаваше да разглежда трупа с прецизността на художник и забеляза малка, но дълбока прорезна рана на лявата буза, която беше пропуснала. Осемнайсет. Не можеше да преобърне тялото, докато криминалният фотограф не приключеше работата си и следователят не разрешеше. Патологът щеше да определи точния брой на раните, след като положат тялото на металната му маса.
Прибави и раната на бузата на рисунката си. Трябваше да внимава. В следствието беше истинска лудница. Лекарите допускаха грешки.
Стю бе свършил със следователя — възрастен мъж на име Ливит, и сега двамата стояха, сериозни и спокойни. Никакви безвкусни шеги, каквито можеха да се чуят по филмите за ченгета. Истинските детективи, които познаваше, бяха обикновени хора, относително интелигентни, търпеливи, мрачни и имаха много малко общо с кинаджийските си копия.
Опита се да проникне с поглед под кръвта и да си състави някакво впечатление за личността в това тяло.
Жената изглеждаше млада и Петра беше съвсем сигурна, че е и хубава. Дори обезобразена по този начин, захвърлена на паркинга като боклук, фините й черти пак си личаха. Не беше висока, но краката й бяха дълги и добре оформени, разголени до средата на бедрата, талията й изглеждаше тънка под черната копринена рокля. Едър бюст — може би силиконов. Напоследък, когато видеше стройна жена с големи гърди, Петра веднага подозираше хирургическа намеса.
Нямаше следи от изкуствени материали по тялото, но с всичката тази кръв — кой знае! Какво ставаше със силиконовите гърди, когато ги намушкаш с нож? Въобще как изглеждаше силиконът? След осем месеца в отдел „Убийства“ така и не се беше натъквала на подобен казус.
Чорапогащникът беше разкъсан, но вероятно от допира с асфалта. Нямаше явни следи от сексуално насилие или блудство, не се виждаше семенна течност около устата или краката.
Гъста коса. Тъмноруса, добре боядисана, черните корени вече бяха започнали да се показват, но все пак беше с красива, професионално направена прическа. Роклята беше копринена, на места шита на ръка и както беше вдигната и набрана около раменете, Петра видя етикета. „Армани“.
Лъскавите бижута, от които Петра се надяваше да свали отпечатъци от пръсти, бяха диамантена гривна на лявата китка с едри, фино шлифовани камъни, пръстен със сапфир и диамант, златен дамски часовник „Ролекс“ и малки диамантени обеци.
Нямаше халка.
Нямаше и чанта, трябваше да забравят за незабавната идентификация. Как се е озовала тук? Била е на среща? Прическа, минирокля — момиче на повикване, примамено на улицата с допълнително възнаграждение?
Чантата я нямаше, но бижутата си бяха на мястото. Само часовникът струваше три бона. Не беше нападната с цел грабеж. Освен ако крадецът не е бил по-тъп от обичайните улични престъпници и след като е взел чантата, е изпаднал в паника.
Не, не се връзваше. Раните не говореха за паника или грабеж. Боклукът се беше потрудил доста.
Може да е грабнал чантата, за да имитира грабеж, а да е забравил за бижутата?
Предположи, че може някой да я е накълцал от гняв. Но раните бяха дълбоки, а не като при самозащита. Освен това раните при самозащита са много по-малко, отколкото хората си мислят, а и среден на ръст мъж не би имал никакъв проблем да обезвреди такава дребна жена.
Все пак може би ставаше въпрос за някого, когото тя е познавала.
Изобилието на рани със сигурност насочваше към това.
Да не би блондинката да е била нападната изневиделица?
В ума на Петра се втурнаха видения, които тя изгони. Беше твърде рано да се градят хипотези.
Господи, изглеждаше жестоко! Нападение на хищник. Предположи, че страшната фронтална рана, от която се показваха вътрешностите, е била фаталната, но насилието се бе изсипало най-вече върху лицето.
Изкормил е жената и след това се е опитал да заличи и красотата й? Каква силна омраза, истински взрив на омраза.
Трябва да е нещо лично. Колкото повече си мислеше за това, толкова повече виждаше смисъл. Какъв вид отношения биха могли да доведат дотук? Съпруг? Приятел? Някакво подобие на любовник?
Читать дальше