Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Отново мълчание. Тя затвори очи. Бясно мачкаше ръцете си, тялото й започна да се клати едва забележимо и лицето й се разкриви. Изглежда, бе на косъм от сълзите.

Наведох се към нея и казах:

— Мелиса, можем да не говорим за това сега.

— Големи — каза тя с все още затворени очи. Но сухи. Разбрах, че напрежението на лицевите мускули не е било предвестник на сълзите, а просто дълбока концентрация. Очите под клепачите й трескаво се въртяха.

Мъчейки се да уловят виденията.

Тя проговори:

— Той е голям… с голяма шапка…

Внезапна пауза под клепачите.

Ръцете й се разплетоха, повдигнаха се нагоре и заописваха широки кръгове.

— … и дълго палто, и…

— И какво?

Ръцете спряха да се въртят, но останаха във въздуха. Устата й бе леко полуотворена, но никакъв звук не излезе. На лицето й се появи отпуснато изражение. Сънливо.

Хипнотично.

Спонтанна хипнотична индукция?

Не е нещо необичайно на нейната възраст — малките деца с готовност прекрачваха границата между действителност и фантазия. Умните хлапета са обикновено и най-подходящи за хипноза обекти. Като се комбинира това със самотата, описана ми от Ийлин Уагнър, направо можех да я видя как ходи редовно на кино в главата си.

Само че понякога там даваха филм на ужасите…

Ръцете й отново паднаха в скута, намериха се и започнаха да се мачкат. Изражението на транс не се промени. Мълчеше.

Казах:

— Крадецът носи голяма шапка и дълго палто.

Несъзнателно бях снижил гласа си, поемайки ритъма й. Танцът на терапията.

Отново напрегнатост. Никакъв отговор.

— Нещо друго? — попитах тихо.

Тя мълчеше.

Реших да я подтикна. Многото четиридесет и пет минутни сеанси зад гърба ми ме бяха научили какъв да бъде този подтик.

— Той има и нещо друго освен шапка и палто, нали, Мелиса? Нещо в ръцете.

— Чувал.

Едва доловимо.

— Да — отвърнах аз. — Крадецът носи чувал. За какво му е?

Никакъв отговор.

— За да слага разни неща в него ли?

Очите й рязко се отвориха и ръцете й се впиха в коленете. Отново започна да се клати напред-назад — по-силно и по-бързо, без да навежда глава, сякаш скована в гръбнака.

Наведох се и я докоснах по рамото. Под плата — птичи кости.

— Искаш ли да ми кажеш какво слага в чувала, Мелиса?

Тя затвори очи, без да престава да се клати. По бузата й се търкулна сълза.

Аз отново я погалих, взех една салфетка и й избърсах очите, очаквайки я да се отдръпне. Но тя ме остави да попия сълзите.

Драматичен първи сеанс, направо филм на седмицата. Но не биваше толкова много и толкова бързо — това можеше да застраши терапията. Продължих да попивам със салфетката, опитвайки се да намеря начин да забавя темпото.

Тя пресече опитите ми с една-единствена дума:

— Деца.

— Крадецът слага в чувала деца, така ли?

— Ъхъ.

— Значи всъщност крадецът отвлича деца.

Тя отвори очи, изправи се, погледна ме и вдигна ръце нагоре като за молитва.

— Той е убиец! — извика тя, подчертавайки всяка дума с отсечено кимване. — Микокси с киселина!

— Микокси?

— Микокси с киселина, което означава отрова! Изгаряща отрова! Микокси я хвърли върху нея, сега ще се върне и отново ще я изгори, мен също!

— Върху кого хвърли Микокси отровата, Мелиса?

— Върху майка ! И сега ще се върне!

— Къде е той сега?

— В затвора, но ще излезе и пак ще ни нападне!

— Защо?

— Защото не ни харесва. Той харесвал мама, но после спрял да я харесва и я залял с отровата киселина, опитал се да я убие, но само изгорил лицето й. Тя пак си останала красива, омъжила се и ме родила!

Тя закрачи из кабинета, притиснала слепоочията си с длани, наведена надолу, и замърмори досущ като досадна стара жена.

— Кога е станало всичко това, Мелиса?

— Преди да се родя.

Каза го, без да спира да се клати, с лице към стената.

— Джейкъб ли ти го каза?

Кимване.

— И майка ти ли говори за това?

Колебание. Поклащане на главата.

— Тя не обича да говори за това.

— Защо?

— Става й мъчно. Тя е била щастлива и хубава. Хората са я снимали. После Микокси й изгорил лицето и тя трябвало да се оперира.

— А този Микокси има ли и друго име? Малко име?

Тя се извърна и ме погледна истински изненадана.

— Не знам.

— Но знаеш, че е в затвора.

— Да, но той ще излезе, а това не е честно и не е справедливо!

— Скоро ли ще излезе от затвора?

Отново сконфузено изражение.

— Джейкъб ли ти каза, че скоро ще излезе?

— Не.

— Но ти е говорил за справедливост.