Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Тя ми разказа какво е станало с майка й — подхванах аз. — За някакъв тип на име Микокси.

Той се стресна.

— Наистина, сър, не е моя работа.

— Това е важно, господин Дъчи. Очевидно има пряка връзка със страха й.

— По-добре майка й…

— Правилно. Проблемът е там, че съм оставил няколко съобщения на майка й, но тя не се обажда. Обикновено дори не приемам дете без пряко родителско участие. Но Мелиса очевидно има нужда от помощ. От много помощ. Мога да й дам тази помощ, но ми трябва информация.

Той дъвка бузата си толкова дълго, че се уплаших да не я прегризе. Малко по-нататък Мелиса хапваше от сладкиша и ни гледаше.

Той каза:

— Каквото и да е станало, то е било, преди детето да се роди.

— Хронологически може би. Но не и психологически.

Той ме измери с дълъг и втренчен поглед. В десния ъгъл на окото му се появи нещо като искрица влага. Той мигна и я разнесе.

— Наистина, много неловко е. Аз работя там…

— Добре — рекох аз. — Не искам да ви поставям в неудобно положение. Но, моля ви, предайте, че някой трябва да говори с мен колкото е възможно по-скоро.

Провлачвайки крака, Мелиса бавно тръгна из коридора. Сладкиша го нямаше. Дъчи я погледна строго, но в същото време и странно нежно.

— Наистина искам да дойде утре в пет — казах.

Той кимна, приближи се още с една крачка, така че почти ме докосна, и прошепна в ухото ми:

— Тя произнася Микокси, но името на проклетия злодей е Маклоски. Джоел Маклоски.

Снишаваше и протягаше глава като костенурка от черупката си. Очакваше някаква реакция… Очакваше да знам нещо…

— Това нищо не ми говори — казах.

Главата се дръпна.

— Преди десет години в Лос Анджелис ли живеехте, докторе?

Кимнах.

— Вестниците писаха.

— Тогава съм следвал. И съм си чел само букварите.

— Март 1969-а — каза той. — Трети март. — Лицето му доби болезнено изражение. — Това е… Това е всичко, което мога да ви кажа в момента, докторе. Може би някой друг път.

— Добре — съгласих се аз. — Утре ще се видим.

— Пет часа. — Той изпусна дълга въздишка и като че ли дойде на себе си. Подръпвайки реверите си, се прокашля. — Но да се върнем към настоящето. Вярвам, че днес всичко е минало по план.

— Всичко мина чудесно.

Мелиса приближаваше към нас. Бялото сатенено коланче се бе разхлабило и висеше на едната гайка, влачейки се по пода. Дъчи се спусна към нея и го завърза, изтупа трохите от роклята, стисна я за раменете и й каза да се поизправи — „превит гръбнак просто не отива на млада госпожица“.

Тя му се усмихна.

Хванали се за ръце, двамата излязоха от сградата.

Няколко минути по-късно приех друг пациент и за следващите четиридесет и пет минути успях да изхвърля челото и пиколата от главата си. Излизайки от кабинета в седем, се качих в колата и след пет минути бях в библиотеката на Бевърли Хилс. Читалнята бе претъпкана от пенсионери, проверяващи последните данни от борсата, и тийнейджъри, пишещи домашните си или поне преструвайки се, че го правят. В седем и петнадесет вече бях седнал пред микрофилмовата машина с лентата на мартенската периодика на „Таймс“ от 1969 година. В екранчето се появи 4 март. Това, което търсех, беше в горното ляво каре.

(Холивуд) В спокойния квартал над Холивуд Булевард, в ранните часове на деня, се разигра грозна сцена на нападение над бивш фотомодел (понастоящем подписала договор с „Апекс Моушън Пикчър Студиос“), от която съседите останаха като зашеметени от ужас, питайки се защо.

Реджайна Мари Падък, 23-годишна, живееща на Бийчууд Драйв, 2103, апартамент 2, била събудена от входния звънец в дома си в 4:30 сутринта от мъж, твърдящ, че е куриер на Уестърн Юниън.

Когато отворила вратата, мъжът размахал бутилка и плиснал съдържанието й в лицето на жената. Тя паднала с писъци на пода и нападателят, описан като чернокож, метър и седемдесет и пет — метър и осемдесет и пет висок, тежащ 80–100 килограма, избягал.

Жертвата била откарана в холивудската Презвитерианска болница, където била приета на лечение с лицеви изгаряния трета степен. Говорител на болницата описа положението й като „сериозно, но стабилно. Опасност за живота й няма, но болката е голяма, тъй като е претърпяла сериозни изгаряния на тъканта на лявата част на лицето. Чудо е, че очите изобщо не са пострадали“. Говорител на „Апекс“ каза, че от студиото „изразяват дълбоката си загриженост и са потресени от жестокото и с нищо непровокирано нападение върху талантливата Джина Принс (артистичен псевдоним на госпожица Падък). Ще направим всичко възможно и ще сътрудничим на полицията за бързото залавяне на извършителя на това ужасно престъпление“.