Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Маклоски, родом от Ню Джърси и бивш певец в нощен клуб, дошъл в Лос Анджелис през 1962 година с надеждата да стане актьор. Когато тя не се оправдала, той открил агенция за фотомодели „Бел Вю“. След като подмамил госпожица Принс от по-голямата и по-известна агенция „Флакс“, той се опитал да й стане филмов агент според твърденията на холивудски източници. Според същите източници Маклоски и госпожица Принс имали връзка, която се разпаднала, когато госпожица Принс напуснала „Бел Вю“ в опита си да замени професията на фотомодел с тази на филмова звезда и постъпила на работа в агенцията „Уилям Морис“. Скоро след това щастието изневерило на „Бел Вю“ и на 9 февруари тази година Маклоски обявил банкрут.

Запитан дали мотивът за нападението е отмъщение, полицейският шеф Доненмийстър каза: „Не искаме да коментираме, докато заподозреният не бъде надлежно разпитан, както е по закона“.

Госпожица Принс продължава да се възстановява в холивудската Презвитерианска болница, където се готви да се подложи на сериозна хирургическа операция за възстановяване на лицето.

Към тази статия също имаше снимка — дребен, мургав и строен мъж, воден от двама полицаи, между които изглеждаше като джудже. Бе облечен със спортно сако, панталон и отворена на гърдите риза. Главата му бе наведена надолу и въздългата му коса закриваше горната половина на лицето му. Това, което се виждаше от долната половина, бе ъгловато и мрачно лице, напомнящо с нещо Джеймс Дийн и нуждаещо се от бръснач.

Отне ми още известно време, докато проследя случая до приключването му. Екстрадирането на Маклоски от щата Невада и подвеждането му под отговорност от щата Калифорния, съгласието на Мелвин Финдли да се признае за виновен и да свидетелства срещу Маклоски в замяна на присъда за обикновено нападение, обвинението на Маклоски в опит за предумишлено убийство. Следваха процедурите по подвеждане под отговорност, а след това тримесечен застой до делото.

Самото дело бе протекло доста бързо. Прокурорът раздал на съдебните заседатели подбрани фотоси от рекламните снимки на Джина Принс, последвани от други снимки, в едър план, на обезобразеното й лице, заснети в спешното отделение на болницата. Кратка поява на жертвата — бинтована и хълцаща. Медицински експерти, свидетелстващи, че лицето й ще остане с белези за цял живот.

Мелвин Финдли дал показания, че Маклоски го наел да съсипе лицето на (нецензурна дума) и да го направи така, че да не става за никакъв (нецензурна дума), а ако случайно умре, пак няма да му дреме на (нецензурна дума).

Обвинението извадило и записано на касета признание, което защитата се опитала безуспешно да оспори. Касетата била пусната на открито заседание на съда — със сълзлив глас Маклоски си признал, че е наел Финдли да осакати Джина Принс, но отказал да каже защо.

Защитата не оспорвала фактите, но направила опит да изкара обвиняемия невменяем, на което попречило отказването на Маклоски да разговаря с подковани от защитата психиатри. Затова пък психиатърът на обвинението дал показания, че е наблюдавал Маклоски в затвора и че го „намира за необщителен и потиснат, но с ясен ум и никакви умствени заболявания“. На съдебните заседатели им трябвали само два часа, за да произнесат присъда „виновен по всички обвинения“.

В деня на обявяването на присъдата съдията държал реч, в която нарекъл Маклоски „отявлено чудовище, един от най-презрените обвиняеми, с които съм имал неудоволствието да се сблъскам през цялата ми двайсетгодишна практика на съдийското кресло“, и произнесъл една комбинация от присъди, чийто сбор дал двадесет и три години в „Сан Куентин“. Всички изглеждали доволни. Дори и Маклоски, който уволнил адвокатите си и отказал да обжалва.

След процеса журналистите се опитали да интервюират съдебните заседатели. Те обаче се посъветвали и помолили старши съдебния заседател да говори вместо тях.

„Може да се постигне само далечно подобие на справедливост“, каза Джейкъб П. Дъчи (46), заместник-директор на един от клоновете на „Дикинсън Индъстриз“, Пасадина. „Животът на тази млада дама никога повече няма да е същият. Всички ние обаче се погрижихме Маклоски да заплати с най-жестоката мярка, предвидена от закона.“

Микокси с киселина.

Двадесет и три години в „Сан Куентин“.

Доброто поведение може да намали тази присъда наполовина. Едно по-късно обжалване би могло да свали още повече. Което означаваше, че освобождаването на Маклоски е неизбежно, ако вече не е факт.