Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Може би — казах аз — изчезването й е свързано с напредъка й в лечението. Зарадвала се е на свободата и е решила да си отхапе по-голямо парче от нея.

— Интересна теория, но тук не насърчаваме нарушенията в графика.

— Известно е, че пациентите обичат да вършат неща на своя глава.

— В тяхна вреда.

— Не мислите ли, че те понякога знаят кое е най-добро за тях?

— Невинаги. Ако мислех така, не бих могъл да им вземам по триста долара на час за тоя, що духа, нали?

Триста долара! При такава такса — като се има предвид интензивната им работа — трима пациенти можеха спокойно да поддържат цялата клиника.

Попитах го:

— Толкова вземате заедно двамата с жена ви, така ли?

Той се ухили и аз разбрах, че съм задал правилен въпрос.

— Само аз. Жена ми взема двеста. Стреснаха ли ви тези цифри, доктор Делауер?

— По-високи са от тия, с които съм свикнал, но в края на краищата живеем в свободна страна.

— Точно така. Прекарал съм по-голямата част от професионалния си живот в науката и из обществените болници. Изготвяйки програми за лечение на хора, които не плащат нито пени. И на този етап от живота ми ми се струва съвсем честно богатите да се възползват от натрупаните ми от предишната работа знания. — Той си поигра малко със сребърната писалка, остави я и продължи: — И така, вие мислите, че госпожа Рамп може да е избягала.

— Обмислям го като възможност. Когато говорих с нея вчера, тя намекна, че имала намерение да промени малко живота си.

— Така ли? — Сините очи спряха движението си. — И как по-точно?

— Даде да се разбере, че не харесва къщата, в която живее. Твърде голяма, цялата тази пищност. Че искала нещо по-простичко.

— По-простичко — повтори той замислено. — Нещо друго?

— Не, това като че ли бе всичко.

— Е, такова едно изчезване едва ли би могло да се нарече по-простичко.

— Имате ли някакво клинично впечатление, което би обяснило случката?

— Госпожа Рамп е много приятна жена — отвърна той. — Много симпатична. Всеки изпитва инстинктивно желание да й помогне. По много признаци тя е като дете. Всички страдащи от агорафобия са такива. Зависими, склонни към ритуалност, традиционалисти до такава степен, че се придържат към примитивни навици. Докато трае фобията, тя набира сила и поведенческият репертоар на болните пада рязко. Инерцията ги прави сдържани, хладни — превръщат се в нещо като психологични криогеници 14 14 Хора, нуждаещи се от лечение чрез прилагане на ниски температури за охлаждане на организма. (гр.). — Б.пр. . Агорафобите са психологически реакционери, доктор Делауер. Те не предприемат нищо, освен ако не бъдат смушкани, и то здраво. Всяка стъпка се извършва със страхотен трепет. Ето защо не мога да си я представя щастливо разперила криле в търсене на някаква неопределена обетована земя.

— Въпреки напредъка й?

— Прогресът й е много задоволителен, но тя има още много път да извърви. Двамата с жена ми сме набелязали доста голям план.

Приличаше ми повече на конкуренция, отколкото на сътрудничество, но не коментирах.

Разопаковайки още една дъвка, той я пъхна в устата си и продължи:

— Лечението е добре обмислено — правим всичко така, че да си струва невероятните такси. По всяка вероятност госпожа Рамп ще се върне в гнездото.

— Значи не се притеснявате за нея?

Той задъвка яростно, чуха се жвакащи звуци.

— Мисля за нея, доктор Делауер, обаче притесненията са непродуктивни. Създават напрежение. Обучавам моите пациенти да се пазят от притеснения, а себе си обучавам да правя това, което проповядвам.

Той ме изпрати до вратата, продължавайки да говори за наука. Докато прекосявах ливадата, забелязах, че саабът е мръднат по-навътре в алеята. Зад него бе паркиран сив ровър. Предното стъкло бе прашно, с изключение на двете дъги от чистачките.

Представих си Габни как цепи през мескитовия храсталак по черния път, качих се в севилята и подкарах, мислейки каква странна двойка са тия двамата. На пръв поглед тя беше ледената царица. Борбена, свикнала да се бори за правата си — ставаше ясно защо са кръстосали шпаги с Мелиса. Но ледената коричка бе толкова тънка, че веднага се разтопяваше при по-внимателно вглеждане. Под нея — уязвимост. Като на Джина. Дали това не бе положило основите на една изключителна емпатия 15 15 Чувството, че се вживяваш в другиго или действаш вместо него. — Б.пр. ?

Кой кого бе запознал първи с малките сиви стаи и с изкуството на Мери Касът?