Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Може и така да е. Желая ви късмет.

Той се облегна назад и сложи ръце на корема си.

— Въздухът — каза той, продължавайки да дъвчи — е това, което ме привлича там. За съжаление жена ми не може да му се радва. Алергии. От коне, трева, цвят от дърветата и други такива, които никога не са й създавали проблеми, докато бяхме в Бостън. Затова тя се посвещава на клинична работа и ме оставя аз да се занимавам с експерименталната.

Не точно такъв разговор бях очаквал да водя с великия Лио Габни. Даже се питах защо изобщо ме покани.

Усетил сякаш това, той каза:

— Алекс Делауер. Проследил съм всичко, написано от вас. Добра продукция, ясен почерк.

— Благодаря.

— От няколко години не сте публикували нищо.

— В момента работя над една книга. През по-голямата част от времето се занимавах с други неща.

— Частна практика?

— Съдебнопсихиатрична експертиза.

— Каква по-точно?

— Случаи, свързани с травми и физически повреди. Попечителство над деца.

— Грозна работа е това попечителството. Какво е мнението ви за съвместното попечителство?

— Понякога дава резултати.

Той се усмихна.

— Добро измъкване. Предполагам, че това е приложимо, когато се работи със законови норми. А всъщност родителите трябва да са силно мотивирани, за да даде резултат. Ако не успеят няколко пъти поред, за главен попечител трябва да се избере онзи родител, независимо от пола, който най-добре умее да възпитава деца. Не сте ли съгласен?

— Мисля, че трябва да се има предвид онова, което е най-добро за детето.

— Всеки мисли така, докторе. Номерът е добрите намерения да се приведат в действие. Ако питаха мен, никакво решение за попечителство не бих издал, докато не получа доклад от специално обучени наблюдатели, живели няколко седмици със семейството. Какво ще кажете за това?

— На теория звучи добре. На практика…

— Не, не — прекъсна ме той, дъвчейки енергично. — Аз говоря от практически опит. Първата ми жена направо ме застреля законно. Това стана още преди години, когато съдилищата дори не искаха да чуят думата на бащите. А тя бе алкохоличка и пушачка, при това безотговорна до мозъка на костите си. Но за този идиот съдията най-важното нещо бе, че тя има яйчници. Даде й всичко — къщата ми, сина ми и шейсет процента от жалкото ми имущество, натрупано като преподавател. Година по-късно заспала мъртвопияна в леглото с цигара в уста. Цялата къща изгоря и аз завинаги изгубих сина си.

Казано без емоции — басовият глас звучеше с безразличието на корабна сирена.

— Съжалявам — казах аз.

— Беше ужасно време за мен. — Дъвчейки бавно. — Известно време изглеждаше като че ли вече нищо нямаше цена. Но всичко свърши с Урсула, така че предполагам все пак има известна награда.

Плам в сините очи. Страст, която не можеше да бъде сбъркана с нищо друго.

Сетих се как тя му се подчини. За това как я гледаше в задника. Запитах се дали това, което го възбужда у нея, не е способността й да бъде едновременно и съпруга, и дете.

Той продължи:

— Скоро след трагедията отново се ожених. Преди Урсула. И отново погрешна преценка, само че този път, слава богу, нямаше деца. Когато се запознах с Урсула, тя беше пред завършване. Видях потенциала й и се захванах да й помогна да го види и тя. Най-голямото достижение в живота ми. Женен ли сте?

— Не.

— Прекрасен съюз, ако може да се постигне пълно сливане. Първите ми два брака бяха пълен неуспех, защото си позволих да бъда подведен от непълни данни. Не се опрях на обучението си. Не разделяйте науката от живота си, мой млади приятелю. Вашите познания по човешкото поведение ви дават велико предимство пред обикновения, зает с глупости homo incompetens 13 13 Некомпетентен човек (лат.). — Б.пр. . Но стига лекции. Какво е участието ви в цялата тази работа… бедната госпожа Рамп.

— Нямам участие, доктор Габни. Дойдох тук, за да науча нещо.

— Тая работа с Маклоски… ужасно неприятно е да знаеш, че такива типове се мотаят свободни. Как разбрахте?

Казах му.

— А, да, дъщерята. Контролира собствените си тревоги чрез опити да контролира майчиното й поведение. Сигурно затова е споделила информацията си с вас. Какво още знае тя за тоя Маклоски?

— Само основните факти за нападението. Никой май не знае защо го е направил.

— Да — каза той. — Ето един атипичен случай на неразговорлив психопат. Тия типове обикновено обичат да се хвалят с греховете си. Предполагам, че може би щеше да бъде по-добре, ако знаехме това още от самото начало. В смисъл да предвидим различни варианти. Но все пак струва ми се, че планът за лечение не е пострадал от това. Госпожа Рамп се справя много добре и мисля, че не всичко е отишло напразно.