Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Вие ли сте им официален лекар, или си имат някой друг? — попитах.

— Според майката, в Сиера Мадре имали семеен доктор, при когото Мелиса по-рано ходела — имунизации, училищни прегледи, такива работи. Физически тя е много здраво момиченце. Но него всъщност можете да го изключите, не се е появявал от години. Тя не иска да му се обажда.

— И защо?

— Заради самата терапия. Позорът от нея. Честно казано, трябваше да я убеждавам като амбулантен търговец. Говорим за Сан Лабрадор — те още не искат да приемат двадесети век. Но тя ще ви помага — изтръгнах обещание. Колкото до това, дали ще се превърна в техен доктор, не знам. Но така или иначе, ако решите да ми изпратите нещо като доклад, много ще ми бъде интересно да видя как се справя.

— Дадено — отвърнах. — Преди малко споменахте за училищни прегледи. Въпреки страховете си тя редовно ли ходи на училище?

— Доскоро ходела. Прислугата я водела сутрин и вечер я вземала. Родителските срещи ставали по телефона. Това може би не звучи толкова необикновено, но на детето едва ли му е харесвало — всички родители там, само майка му никога не ходи. Но въпреки това Мелиса е страхотна. Пълна отличничка! Майка й направи цяло шоу да ми показва бележника й.

— Какво означава това „доскоро“? — попитах.

— Напоследък започнала да проявява изразени симптоми на школофобия — неопределени физически оплаквания, плач сутринта, твърдяла, че я е страх да ходи на училище. И майка й започнала да я оставя вкъщи. За мен това е ярък и недвусмислен сигнал за опасност.

— Точно така — казах. — Особено след като детето цял ден трябва да я гледа. Чудесен пример, няма що.

— Да, старата биопсихосоциална верига. Както и да погледнеш, тази верига навсякъде се вижда.

— Верижна реакция — вметнах. — Здрава броня.

Тя кимна.

— Но този път може би ще я пробием, а? Не е ли това стимулиращо?

Цял следобед посрещах пациенти, попълних цяла пачка картони. После почистих бюрото си и пуснах касетата.

ЖЕНСКИ ГЛАС: Телефонна служба за помощ към „Каткарт“.

ДЕТСКИ ГЛАС (едва доловимо): Ало?

ЖГ: Телефонна помощ. С какво мога да ви помогна?

Тишина.

ДГ: Това (глухо, едва доловимо)… болница ли е?

ЖГ: Това е телефонна служба за помощ към болница „Каткарт“. Какво мога да направя за вас?

ДГ: Имам нужда от помощ. Аз…

ЖГ: Да?

Тишина.

ЖГ: Ало? Чувате ли ме?

ДГ: Аз… Страх ме е.

ЖГ: От какво, миличка?

ДГ: От всичко.

Тишина.

ЖГ: Да не би да има нещо… или някого до теб, от когото да те е страх?

ДГ: … Не.

ЖГ: Изобщо никого няма, така ли?

ДГ: Да.

ЖГ: Да не те заплашва нещо, миличка?

Тишина.

ЖГ: Сладурче?

ДГ: Не.

ЖГ: Никаква опасност, така ли?

ДГ: Да.

ЖГ: Как се казваш, сладур?

ДГ: Мелиса.

ЖГ: Мелиса коя?

ДГ: Мелиса Ан Дикинсън. (Започва да диктува името буква по буква.)

ЖГ: (Прекъсва я.) На колко години си, Мелиса?

ДГ: На седем.

ЖГ: От вас ли се обаждаш, Мелиса?

ДГ: Да.

ЖГ: Знаеш ли на кой адрес живееш?

Плач.

ЖГ: Всичко е наред, Мелиса. Има ли нещо… или някого… който да те безпокои в момента?

ДГ: Не. Мен просто ме е страх… винаги.

ЖГ: Винаги ли те е страх?

ДГ: Да.

ЖГ: Но в момента няма нищо, което да те притеснява или плаши? В къщата, искам да кажа.

ДГ: Да.

ЖГ: Има нещо, така ли?

ДГ: Не. Няма нищо… Аз… (Плач.)

ЖГ: Какво има, моето момиче?

Мълчание.

ЖГ: А има ли някой в къщата, който да те е притеснявал друг път?

ДГ (шепот): Не.

ЖГ: Майка ти знае ли, че се обаждаш, Мелиса?

ДГ: Не. Тя е…

ЖГ: Да, Мелиса?

ДГ: … добра.

ЖГ: Майка ти е добра?

ДГ: Да.

ЖГ: Значи не те е страх от мама, така ли?

ДГ: Да.

ЖГ: А от татко?

ДГ: Нямам татко.

Мълчание.

ЖГ: От някой друг ли те е страх?

ДГ: Не.

ЖГ: Знаеш ли от какво те е страх?

Мълчание.

ЖГ: Мелиса?

ДГ: От тъмното… от крадци… от разни неща.

ЖГ: От тъмно и от крадци. И от разни неща. Можеш ли да ми кажеш от какви неща, моето момиче?

ДГ: Ъъъ… от разни неща… от всякакви неща! (Плач.)

ЖГ: Добре, моето момиче, не затваряй. Ще ти помогнем малко. Само не затваряй, става ли?

Подсмърчане.

ЖГ: Става ли, Мелиса? Чуваш ли ме?

ДГ: Да.

ЖГ: Браво, моето момиче. А сега, Мелиса, знаеш ли адреса… улицата, на която живееш?

ДГ (изстрелва го много бързо): Съсекс Нол десет.

ЖГ: Може ли да го повториш?

ДГ: Съсекс. Нол. Десет. Сан Лабрадор. Калифорния. Девет-едно-едно-нула-осем.

ЖГ: Много добре. Значи живееш в Сан Лабрадор. Доста близо е до нас… до болницата.