Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Мислейки за Маклоски, аз я попитах:

— А госпожа Рамп безпокои ли се за нещо друго, което би могло да се пренесе върху Мелиса?

— Да се пренесе? Заразна емоционалност? Не, бих казала тъкмо обратното — тревогите на Мелиса биха могли да се пренесат върху майка й. Госпожа Рамп се оказа един от най-тежките ни фобийни случаи, които сме лекували, а ние сме лекували много. Обаче тя напредна изключително много и продължава да напредва. Ако й се дава възможност.

— Искате да кажете, че Мелиса представлява заплаха за напредъка й?

— Мелиса е добронамерена, доктор Делауер. Много добре влизам в положението й. Израсла е с неактивна майка и това я е направило преждевременно зряла. Понякога това може да е полезно, разбира се. Но на настоящия етап нейното въртене наоколо само намалява самоувереността на майка й.

— Въртене в какъв смисъл?

— Има склонност да се появява по време на важни моменти в терапията.

— Струва ми се, че пак не ви разбрах.

— Добре — отвърна тя. — Ще ви го кажа направо. Както сам знаете, лечението на агорафобията трябва да се провежда in vivo — навън, в реалния свят, където има провокиращи фобията фактори. Двете с майка й буквално преминаваме стъпка по стъпка. Излизаме през вратата, обикаляме квартала. Това е бавен, но неотклонен процес, регулиран така, че пациентът да изпитва колкото е възможно по-малко страх. Мелиса винаги гледа да присъства на такива важни моменти. Наблюдава. Скръстила ръце на гърдите си и с такъв скептичен поглед в очите… Щеше да е комично, ако не разсейваше толкова майка й. Стигна се дотам, че по-важните моменти започнах да ги планувам за тогава, когато тя е на училище. Сега обаче вече не е на училище и се… върти повече от всякога.

— Опитахте ли се да поговорите с нея?

— Опитах, доктор Делауер, но Мелиса не проявява никакъв интерес към разговори с мен.

— Странно — казах аз. — А тя вижда нещата по-различно.

— О!

— Според нея, тя се опитва да събере информация от вас и винаги среща съпротива.

Мълчание. След малко:

— Да, сигурна съм, че е така. Но това е просто невротично изкривяване. Аз й влизам в положението, доктор Делауер. Тя се опитва да се справи с чувството за заплаха и ревност. Едва ли й е лесно. Обаче аз трябва да насоча всичките си усилия към пациента си. А Мелиса може да се обърне за помощ към вас или към някой друг, в случай че вие не сте склонен, и да се опита да се справи с това.

— Тя иска да говоря с майка й. За да си изясни чувствата на майка си и по този начин да разбере какво да прави с Харвард. Точно затова ви се обаждам — да разбера дали мога да го направя. Не бих искал да проваля лечението ви — казах.

— Много мъдро от ваша страна. Какво точно искате да обсъдите с госпожа Рамп?

— Просто да разбера какви чувства изпитва към заминаването на Мелиса, което, както разбрах от думите ви, е съвсем ясно. След като го чуя лично от нея, вече ще мога да се справя със съмненията на Мелиса.

— Като използвате ролята си на довереник, за да я тласнете напред, нали?

— Точно така.

— Ами… не виждам нищо лошо в това. Дотолкова, доколкото се придържате в тези рамки, разбира се.

— Да ми кажете нещо специално, което бихте желали да не споменавам?

— На този етап, бих казала всичко, с изключение на кариерата на Мелиса. Нека не усложняваме нещата.

Обадих се на Мелиса в девет и тя вдигна телефона на първото позвъняване.

— Говорих с моя човек. Той е полицейски детектив в неплатен отпуск и затова има малко време. Ако все още искаш да се заеме с Маклоски, може да стане.

— Искам — отвърна тя. — Кажете му да действа.

— Може би ще отнеме известно време, а детективите обикновено работят на почасово заплащане.

— Няма проблеми. Ще се справя.

— Ти сама ли ще му платиш?

— Разбира се.

— Сумата може да се окаже доста голяма.

— Аз си имам собствени пари, доктор Делауер. Отдавна сама си плащам. Аз ще платя и вашата сметка, така че защо да не платя и неговата.

— Мелиса…

— Няма проблеми, доктор Делауер. Наистина. Аз се справям с парите доста добре. Вече съм над осемнадесет години, което означава, че всичко е законно. Ако ще трябва да замина и да живея независимо, защо да не започна още от днес?

Поколебах се малко и тя продължи:

— Това е единственият начин, доктор Делауер. Не искам майка да узнае, че онзи се е върнал.

— А Дон Рамп?

— И него не искам да намесвам. Това не е негов проблем.

— Добре — отвърнах. — Ще уточним подробностите, като се видим утре. Говорих с доктор Урсула и тя каза, че няма нищо против да се видя с майка ти.