Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Какво искате да кажете с това? — попита тя сърдито. — Че просто трябва да се откажа?

— Искам да кажа, че с Маклоски трябва да се заеме някой. Професионалист. Да разбере защо се е върнал, какво крои. Ако го прецени като опасен, има някои неща, които могат да се направят.

— Какви например?

— Заповед за задържане. Предохранителни мерки. Къщата ви добре ли се охранява?

— Ами, май да. Има алармени системи, врати. Освен това редовно минават полицейски патрули. Трябва ли да се направи още нещо?

— Казала ли си на майка ти за Маклоски?

— Не, разбира се, че не! Не искам да я стряскам, не и сега, когато е тръгнала толкова добре.

— А на твоя… на господин Рамп?

— Не. Никой не знае. И без това никой не ме пита за мнението ми и аз не се натискам.

— А на Ноел казала ли си?

Тя ме погледна смутено.

— Да. Той знае.

— И какво казва?

— Че няма нищо. Но на него му е лесно. Не става въпрос за неговата майка. Не отговорихте на въпроса ми, доктор Делауер. Можем ли да направим още нещо?

— Не съм аз този, който може да прецени. За това си има професионалисти, които са специалисти в тази област.

— Къде да ги намеря?

— Аз ще проверя — отвърнах. — Може би тук ще успея да ти помогна.

— Връзки със съда ли имате?

— Нещо такова. А междувременно можем да процедираме така, както се бяхме разбрали. Ще се свържа с Габни, за да разбера дали мога да говоря с майка ти. Ако може, ще ти се обадя и ти ще ми уредиш среща с нея. Ако не може, ще видим какво друго ще направим. Но и в двата случая двамата с теб трябва да си поговорим още малко. Искаш ли да си уредим още една среща?

— Какво ще кажете за утре? — каза тя. — По същото време. Ако е възможно.

— Може.

— Благодаря… и моля да ме извините, ако съм се поразпалила малко.

— Всичко е наред — отвърнах аз и я изпратих до вратата за втори път.

От клиниката на Габни отговори телефонен секретар, който ми изреди номера на телефони и аварийни пейджъри и на двамата доктори. Оставих съобщение за Урсула Кънингам-Габни, представяйки се като психотерапевта на Мелиса Дикинсън и молейки я да се обади при първа възможност. През следващите няколко часа се обадиха няколко души, но никой от тях от Пасадина.

В седем и десет Майло пристигна, облечен в същите дрехи, с които беше тази сутрин. Само дето по панталоните му имаше зелени петна от тревата, а под мишниците на фланелката — от пот.

Попитах го:

— Как мина голфът?

Той поклати глава, извади си една бира от хладилника, отвори я и отвърна:

— Не е за мен тоя спорт, пич. Да търча подир малки бели топчици… полудявам. — Отмятайки назад глава, започна да се налива. Изпразни бутилката и продължи: — А сега къде ще ме водиш на вечеря?

— Където пожелаеш.

— Ами — каза той — ти ме познаваш, винаги обичам да се въртя около хайлайфа. Виж, даже съм се облякъл за случая.

Накрая се намерихме седнали в едно ресторантче в лошата част на Санта Моника на накълцани от ножове маси за пикник, похапващи затоплени на пара тортили 5 5 Царевични питки. — Б.пр. , пълнени с грубо мляно свинско и мариновани зеленчуци, отпивайки от пластмасови чашки кока-кола със счукан лед.

Наоколо бе пълно с бездомни и опърпани типове, но Майло ги държеше на почтено разстояние с полицейския си вид.

Отпивайки от станалата вече хладка кока-кола, подзех:

— Ако ти е необходима информация за някой бивш затворник, как би постъпил?

— Каква информация? — попита той с пълна уста.

— Как се е държал в затвора, какво прави сега.

— Този затворник да не е на изпитателен срок?

— Изтекъл му е. Сега е свободен и чист.

— Пример на реабилитация, а?

— Точно там е въпросът.

— Откога този господин Примерен е свободен и чист?

— От около година и нещо.

— А за какво е бил вътре?

— Нанасяне на тежка телесна повреда, опит за убийство, кроежи за опит за убийство. Платил на друг, за да извърши всичко това на трети човек.

— Платил, а? — Той си избърса устните.

— Платил с намерение да нанесе тежка телесна повреда.

— Тогава просто приеми, че той продължава да си е измет.

— Ами ако ми трябва нещо по-точно?

— По-точно в какъв смисъл?

— Свързано е с един мой пациент.

— Искаш да кажеш, че е само шушу-мушу? Поверително?

— На този етап, да.

— Ами — започна той — всъщност не е кой знае какво. Ченгето — казвам ченгето, защото обикновеният цивилен гражданин ще откачи, ако тръгне да върши това… та, ченгето просто следва установен ред. Миналото е най-добрият предсказател на бъдещето, нали така? Значи първата връзка е досието на тоя тип. Свързва се с ченгета, познавали го от лошите стари времена. За предпочитане ония, които са го заловили. След това идва ред на преписката с областната прокуратура. Там трябва да има препоръчителна присъда, психарска експертиза и други подобни. Третата стъпка е разговор с персонала на затвора. Да се разбере на какъв режим е лежал. Макар че най-добре го познават задниците, с които е лежал. Ако успее да закачи някого от тях, дърпа кордата. После прави проверка при служителя от комисията. Там се занимават главно с удряне на печати, така че вероятността да измъкнеш нещо важно е незначителна. Последната стъпка е да намери някого от известните на полицията съучастници — измет, с когото се е срещал, откакто е навън. И това е. Нищо особено, само дето иска много ходене. И в края на краищата това може да не ти свърши кой знае каква работа. Затова, ако имах притесняващ се пациент, щях да му кажа да си отваря очите. Да си купи голям пищов и да се научи да го използва. А може и питбул.