Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Това не е параноя — възразих аз. — Ти просто си дълбоко обезпокоена за майка ти. Грижиш се от години за нея. Няма да е естествено, ако ти…

Напрежението й се разсея. Тя се усмихна.

Казах:

— Ето че пак започвам, а?

Тя се закиска, после смутена млъкна.

— Ще се обадя днес на доктор Урсула — казах аз — и ще започнем оттам. Става ли?

— Става — отвърна тя, приближи се до масата и ми написа номера на клиниката на едно листче.

Продължих:

— Няма страшно, Мелиса. Дръж се само и ще преминем и през това изпитание.

Тя посегна за чантичката си, бързо я дръпна и я сложи пред себе си на височината на талията.

Защита с подръчни средства.

— Има ли още нещо, Мелиса? — попитах я.

— Не — отвърна тя, поглеждайки към вратата. — И без това много неща обсъдихме днес, нали?

— Много имахме за наваксване.

Двамата тръгнахме към вратата.

Тя сложи ръка на дръжката и каза:

— Е, благодаря ви още веднъж, доктор Делауер.

Стегнат глас. Стегнати рамене. По-стегнати откакто когато дойде.

— Сигурна ли си, че няма друго, Мелиса? — попитах я. — Няма защо да бързаш. Имам много време.

Тя втренчи поглед в мен. После клепачите й се спуснаха като гилотини и раменете й омекнаха.

— Той — каза тя с много слаб глас. — Маклоски. Върнал се е… в Лос Анджелис. Абсолютно свободен и не знам какви са намеренията му!

Въведох я обратно вътре и я сложих да седне.

— Исках да го спомена още в началото, но…

— Това дава съвсем нови измерения на страха ти да тръгнеш — казах аз.

— Да, но ако трябва да бъда откровена, щях да се притеснявам и без него.

— Кога разбра, че се е върнал?

— Миналия месец. По телевизията имаше предаване за правата на жертвите… как в някои щати семейството на жертвата може да пише до затвора и те да им кажат кога ще се гледа делото на престъпника за пускане на свобода в изпитателен срок. За да могат да отидат и да протестират. Знаех, че е излязъл преди години, но въпреки това писах. От затвора забавиха отговора и когато най-сетне ми писаха, посъветваха ме да се свържа с Комисията по пускане на свобода в изпитателен срок. Прехвърляха топката. Накрая се оказа, че трябва да подам писмена молба за информация. Както и да е, направих го и се добрах до името на служителя от комисията, който отговаря за Маклоски. Тук, в Лос Анджелис! Само че те вече не се виждали, изпитателният му срок току-що бил изтекъл.

— Преди колко години е излязъл?

— Преди шест. Това обаче го научих от Джейкъб. Доста време го тормозих да ми каже, а той все отлагаше. Най-накрая, като станах на петнадесет години, той призна, че през цялото време е държал Маклоски под око, бе разбрал, че е освободен преди две години и че напуснал щата.

Ръцете й се свиха в малки бели юмруци, тя ги вдигна и ги разтърси.

— Гадината излежа тринадесет години от двадесет и три годишна присъда. Пуснали го предсрочно за добро поведение. Това просто вони, нали? Никой не дава пет пари за жертвата. Трябваше да го пратят в газовата камера!

— Знаеше ли Джейкъб къде е отишъл?

— В Ню Мексико. После в Аризона и най-накрая, мисля, в Тексас. Работел в резервата с индианците или нещо от този род. Джейкъб ми каза, че той вероятно се опитва да заблуди комисията, че се е превърнал в почтен гражданин, и че комисията най-вероятно ще бъде заблудена. И се оказа прав, защото те го бяха пуснали на свобода и сега той вече може да прави каквото си иска. Служителят беше приятен човек, малко му оставаше да се пенсионира. Името му бе Бейлис и изглеждаше истински загрижен. За съжаление обаче нищо не можел да направи.

— Мисли ли, че Маклоски представлява заплаха за майка ти или изобщо за някой друг?

— Каза, че нямало доказателства за това, но все пак не знаел. Че никой не можел да бъде сигурен с хора като него.

— А Маклоски опитал ли се е да се свърже с майка ти?

— Не, но това не означава, че няма да го направи. Той е луд, а такава лудост като неговата не се променя за една нощ, нали?

— Обикновено не.

— Значи представлява явна опасност, нали?

Нямах лесен отговор на този въпрос. Казах:

— Сега разбирам защо толкова се притесняваш. — Но не ми хареса как прозвуча.

— Доктор Делауер, как бих могла да я оставя. Може би това е знак — това, че се е върнал. Че не бива да я оставям. Искам да кажа, мога да се сдобия с образование и тук. Приета съм в още два университета. Каква толкова е разликата?

— Мелиса, човек с твоя ум може да получи добро образование навсякъде. Всеки на твое място — имам предвид състоянието на майка ти — би се двоумил. А на това отгоре се появява и Маклоски. Но голата истина е, че дори и да представлява опасност, ти не можеш да защитиш майка си от него.