Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

„Не се оглеждай, Джон. Не се обръщай. Довери ми се.“

Сега Берия беше на десет крачки зад Смит и бързо се приближаваше към него. Когато извади ръка от джоба си, Киров зърна коркова дръжка, а после и блясъка на стоманата — убиецът беше натиснал механизма за изваждане на острието.

Киров носеше най-обикновен на вид черен чадър. Когато скъси разстоянието до Берия, чадърът леко се залюля в ръката му. Точно в мига, когато убиецът вдигна крак, за да направи последната си крачка, Киров насочи чадъра надолу. Острият му връх проби плата на панталона, заби се в крака на Берия и направи неколкосантиметров разрез. Убиецът рязко се извъртя и острието на ножа му блесна на слънчевата светлина. Но Киров вече беше на две крачки от него. Берия го забеляза и очите му се разшириха от изненада. Беше виждал това лице в Москва! Това бе руският генерал от железопътната гара!

Берия направи крачка към Киров, но десният му крак се огъна, ножът се изплъзна от ръката му и той политна напред. Наркотикът, с който беше напоен върхът на чадъра, се разливаше във вените му, замъгляваше погледа му, размекваше мускулите му.

Берия падна на земята с изцъклени очи. Смътно усети как две силни ръце го вдигнаха. Киров го придържаше, усмихваше се и му говореше на сръбски, казваше, че е бил лошо момче и че го е търсил навсякъде. Берия отвори уста, но издаде само бълбукащ звук. Киров го повдигна още малко и му прошепна нещо. Усети докосване на устни до бузата му, после вик на сръбски. Някой обиждаше мъжествеността му.

— Хайде, скъпи — каза тихо Киров. — Да те измъкнем оттук, преди да е станало неприлично.

Берия се извъртя и видя как старците му правеха просташки жестове. После до него се появи Смит и го подхвана под другата мишница. Берия се опита да раздвижи краката си, но установи, че е в състояние само да ги влачи. Главата му увисна и той видя долната част на свода. Оттатък площадчето шумът от уличното движение беше като от гигантски водопад. Киров отвори плъзгащата се врата на един син микробус и извади оттам сгъваема инвалидна количка. Някой положи ръце върху раменете на Берия и го натисна да седне. Стегнаха китките и глезените му с колани. Той чу вой на електромотор и разбра, че инвалидната количка се движи по рампа, която се издига. После Киров блъсна количката в микробуса и застопори колелата й. Внезапно всичко изчезна, останаха само студените сини очи на руснака.

— Дори не предполагаш какъв късметлия си, нагъл кучи сине!

По-нататък Берия вече нищо не чуваше.

Бърлогата на Питър Хауъл се намираше на брега на езерото Чесъпийк, задната й час гледаше към спокойните води, в които се вливаше криволичещ поток. Беше късен следобед, почти осем часа след залавянето на Берия. Смит седеше до вратата и гледаше как двойка ястреби кръжи в търсене на плячка. Слънцето грееше в лицето му. Чу стъпките на Киров по скованите дъски.

Смит нямаше представа кой е истинският собственик на живописната вила, но при срещата им във Венеция Питър Хауъл бе казал, че не само е усамотена, но и отлично обзаведена. Чиста и удобна, хижата имаше килер, пълен с хранителни запаси. В малък склад под дъските на най-голямата стая бяха скрити лекарства, оръжие и други необходими неща, от които се виждаше, че собственикът несъмнено се занимава със същото, с което и Хауъл. Зад хижата бе направен голям навес за инструменти. Там имаше нещо друго.

— Време е, генерале.

— Трябва да изчакаме още малко. Нали не искаме да повтаряме всичко отначало?

— И аз четох същата медицинска литература като вас. Повечето хора се пречупват след шест часа.

— Берия не е като повечето хора.

Смит излезе навън и се облегна на парапета. От мига, в който двамата с Киров планираха операцията, те знаеха, че след като го заловят, Берия няма да проговори. Не и без малко помощ. Не можеха да използват примитивни средства като електрошок или гумени палки. Съществуваха сложни химикали, които в определени комбинации бяха много ефективни и сигурни. Но имаха и недостатъци. Никога не се знаеше дали няма да предизвикат неочаквана реакция, шок или нещо още по-лошо. С Берия не можеха да поемат такъв риск. Трябваше да го обработят чисто, сигурно и най-вече безопасно.

Смит не се заблуждаваше. Независимо дали използваха електричество, химикали или друго — това беше равносилно на мъчения. Самата мисъл, че трябва да го направи, го отвращаваше — и като човек, и като лекар. Непрекъснато си повтаряше, че в този случай подобни средства са оправдани. Берия бе част от нещо, което застрашаваше живота на милиони хора. Много важно беше да получат информацията, която се съдържаше в главата му.