Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Включвам те отново към останалите. Готова ли си?

— Давай.

Мегън понечи да изрече няколко любезни извинения, но останалите от екипажа бяха заети с това да си разменят последни инструкции. Тя затвори очи и започна да си повтаря шепнешком думи от двадесет и четвърти псалм. Тъкмо свърши и совалката леко помръдна. След миг процедурата по запалването на ракетите даде тласък и всичко потъна в оглушителен рев.

Мегън чу мърморенето на наземния контрол и думите:

— Хюстън, „Дискавъри“ излетя!

Докато външният резервоар захранваше главните двигатели на совалката, Мегън се чувстваше така, сякаш е вързана за увеселително влакче — само че този път нямаше спирка. Две минути и шест секунди след излитането ракетите се отделиха от орбиталния кораб и паднаха в океана, откъдето щяха да бъдат извадени. Подхранвана от горивото във външния резервоар, което изпълваше главните й двигатели, „Дискавъри“ с всички сили се мъчеше да преодолее гравитацията. Колкото по-високо и по-бързо се изкачваше, толкова повече екипажът се приближаваше до максималното налягане от три атмосфери. Бяха предупредили Мегън, че усещането е такова, сякаш горила ти е стъпила на гърдите.

„Не е вярно. Не е горила, а слон.“

Шест минути по-късно на височина сто осемдесет и четири мили главните двигатели замлъкнаха. След като беше свършил работата си, външният резервоар се отдели и падна. Мегън остана поразена от внезапната тишина и от това как изведнъж движението на совалката стана много плавно. Тя обърна глава и разбра защо: зад тънкия кристал на прозореца, докъдето погледът й стигаше, блестяха звезди. Тя и „Дискавъри“ бяха в орбита.

Предната вечер Иван Берия се бе срещнал с шофьора на линкълна пред станцията на метрото на Кю стрийт и Кънектикът авеню. Шофьорът му бе донесъл нова информация и по-нататъшни инструкции, които сега Берия разглеждаше в колата, докато пътуваше от града към Бетесда.

Шофьорът му беше необходим, защото не можеше да рискува да го забележат по улиците и защото притежаваше съвсем елементарни умения в шофирането. Макар че беше хладнокръвен убиец, способен да заколи човек за секунди, Берия се чувстваше изгубен и объркан сред хаоса на уличното движение. Ако се случеше нещо непредвидено, той можеше да бъде сигурен, че ще успее да избяга. Колата имаше и друго предимство пред обществения транспорт: беше идеална за наблюдателен пункт. Вашингтон беше пълен със служебни коли. Тази щеше да изглежда съвсем на място в район като Бетесда.

Когато наближи къщата на Смит, шофьорът намали скоростта, сякаш търсеше определен номер. Берия успя добре да огледа асиметричната постройка от селски тип, вдадена навътре в улицата. Забеляза редицата от дървета успоредно на фасадата и реши, че вероятно огражда имота и откъм задната му част. Прозорците светеха, но вътре не се мяркаха сенки.

— Обиколи още веднъж — каза Берия на шофьора.

При следващата обиколка той внимателно огледа останалите къщи наоколо. Пред повечето от тях се виждаха забравени играчки или велосипед на моравата, баскетболен кош на вратата на гаража, малка моторница на колесар, задръстил алеята. За разлика от тях къщата на Смит изглеждаше пуста и неприветлива, леговище на човек, който живее сам, защото така му харесва и защото работата му изисква усамотение и потайност. Подобна къща би трябвало да разполага с далеч по-сложна — непробиваема — алармена система, каквато охранителните фирми, чиито стикери бяха залепени по вратите на останалите къщи, не предлагаха.

— Видях достатъчно — каза той на шофьора. — Ще се върнем утре. Рано сутринта.

Малко след шест на другата сутрин, Берия седеше на задната седалка на линкълна, паркиран в далечния ъгъл на улицата на Смит. Шофьорът стоеше отвън и пушеше. За минувачите, които тичаха за здраве или разхождаха кучетата си, изглеждаше така, сякаш чака клиент.

Докато седеше на спокойствие в колата, Берия прегледа цялата налична информация за Смит. Шефът му искаше бързо да премахне лекаря от пътя си. Но имаше някои пречки. Смит не ходеше на работа. По всичко личеше, че домът му се охранява добре. Следователно поръчката трябваше да се извърши на открито веднага щом се предоставеше такава възможност. Друг проблем беше, че действията му не можеха да се предвидят. Смит нямаше твърд дневен график и не се знаеше къде ще бъде в определен час. Това означаваше, че Берия трябваше да го следи от максимално близко разстояние и да търси сгоден случай. Благоприятно обстоятелство беше, че американецът се движеше без охрана и — доколкото бе известно на поръчителя на Берия — не носеше оръжие. Най-важното бе, че нямаше и най-малката представа, че е в опасност.